Символи

Песента „Луковитски моми” се появява през турско робство. Разполагаме с три варианта от нея. Текстовото им съдържание е монолог на син към майка, който се възхищава от момите в Луковит. Различните поколения са променяли текста на песента съобразно своето верую и превратностите на времето.

През 20-те години на ХХ век народната мелодия е аранжирана за солово пеене от композитора Добри Христов. През 1936 г. академик Петко Стайнов обработва песента за смесен хор. Това става след като Луковитският народен градски хор кани на поредния си концерт композитора. След концерта хористите го запознават с текста на „Луковитски моми” и изявяват желание песента да бъде разработена и за хорово изпълнение. Трогнат от ентусиазма на младите самодейци, П. Стайнов прави този подарък, чиято премиера се състои на следващата година в Луковит под диригентството на Иван Генчев.

Днес песенната легенда за хубавите луковитски моми е вградена в герба на Луковит.

Луковитски моми
Разработка на Цани Гинчев

Луковитски моми
Разработка на Петко Стайнов

Песен за Луковит
Текст: Елена Вълкова
Музика: Иван Вълев

Мето бога моли, нане,
дано даде господ,
дано даде господ, нане,
суша да удари.
Суша да удари, нане,
реки да пресъхнат,
реки да пресъхнат, нане,
реки барешници,
реки барешници, нане,
и тоз Алтън Панак,
и тоз Алтън Панак, нане,
през Панак да мине,
През Панак да мине, нане,
у село Луковит.

Луковитско чедо, нане,
нийде в света няма,
бели помакини, нане,
бели като патки.
Бели платна белят, нане,
платна кенарени.
Реки сапун трият, нане,
бели крака мият,
бели крака мият, нане,
крака до колене,
крака до колене, нане,
ръце до лактите.

Луди полудели, нане,
щури пощурели...
Мома да ми вземеш, нане,
от село Луковит,
че хубаво носят, нане,
и гиздаво ходят.

Ах, Мето Бога моли, нане,
дано даде господ,
Ах, дано даде Господ, нане,
суша да настане.
Реки да пресъхнат,
ах, реки да пресъхнат, нане,
реки барешници,
ах, реки барешници, нане,
И таз Алтън Панега,
Ах, по сухо да мина, нане,
в Луковит да ида,
Ах, че си Панега тече, нане,
през гюмюш Луковит.
Ах, че си Панега тече, нане,
през гюмюш Луковит.

Ах, Луковитски моми, нане,
луковитско чедо,
ах, нийде в света нема, нане,
от изток до запад.
Бели помакини,
ах на бел камък стоят, нане,
бели платна белят,
ах, бели платна белят, нане,
платна кенарлии.
Ах, реки сапун търкат, нане,
бели лица мият,
ах, бели лица мият, нане,
със чумбер не трият.
Ах, ръце до лактите, нане,
крака до колене.

Ах, ако ще ме жениш, нане,
а ти да ми вземиш,
а ти да ми вземиш, нане,
Аднаавото дете,
Панакското пате,
ах, че си ситно стъпи, нане,
като треперица
и си ниско гледа, нане,
като гълъбица.

Ах, Панега, какво си ти -
момиче, може би,
с огърлица от мостове
и китка от върби.

Един път сред дърветата
ти белеше платна.
Избистри ги с лицето си,
надипли ги с вълни.

Като звезда вечерница
те следвах праг след праг
и най-подир заклех ти се
да бъда твоя бряг.