Програма за опазване на околната среда на Община Луковит - 2006 - 2010 г.


ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата програма е разработена от Сдружение ЦУРОТ (Център за устойчиво развитие на община Тетевен) с експертната помощ на общинската администрация на град Луковит. При изготвяне на програмата, към основния екип от ЦУРОТ и Общинска администрация, бяха привлечени експерти от РИОСВ - Плевен и други. Ценна помощ чрез предоставянето на информация, мнения и предложения оказаха: РИОСВ-гр.Плевен, ВиК – Луковит, ХЕИ – гр. Ловеч и др. 

ОСНОВАНИЕ

Програмата е разработена съгласно чл.79 ал.1 от Закона за опазване на околната среда. Тя е изготвена в съответствие с Указанията на Министерство на околната среда и водите, относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда.

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

Програмата си поставя няколко основни цели:

  • Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
  • Да открои приоритетите в разглежданата област.
  • Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал.
  • Да обедини усилията на общинските органи, държавните институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите.
  • Да аргументира проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране.
  • Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
  • Да стимулира възникването на нова ценностна система, нов подход при опазването на околната среда, ново съвременно мислене на всички формални и неформални структури в общината.

Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателството и други фактори със стратегическо значение. 
Именно факторите силна динамика на процесите на развитие в световен мащаб и очакваното присъединяване на България към обединена Европа през 2007 година определят заложените в Програмата мерки и действия да са съпоставими с Европейското законодателство и Европейските стандарти.
Времевата рамка на програмата е до края на 2010 година.

Избраният подход за разработването на програмата съответства на изготвените от изследователския екип и одобрени от Висшия експертен съвет на МОСВ методични указания. Основният използван апарат в разработката е стратегическо планиране, почиващо на SWOT анализ.
По време на изработването на програмата стриктно бе спазван подхода и етапността, включени в специализиран обучителен курс за разработване на общински програми по опазване на околната среда, който е завършен от ръководителя на експертния екип (приложен Сертификат).

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

НАЛИЗ НА ИЗХОДНОТО СЪСТОЯНИЕ

  • Цели на анализа.
  • Да даде количествена и качествена оценка на процесите, явленията и тенденциите през последните години, които до голяма степен обуславят бъдещето развитие;
  • Да прецени възможностите на наличния потенциал за социално-икономическо развитие и опазване на околната среда;
  • Да дефинира процесите, които не отговарят на изискванията за устойчивото развитие, както и тези, които биха могли да стимулират това развитие.
  • Очаквани резултати от анализа.

 

  • Създаване на необходимата актуална база от данни за съществуващото положение, подкрепена с количествена и качествена оценка за параметрите на изследваните общински системи;
  • Формулиране на наблюдаваните тенденции в развитието на общината и съпоставянето им с тези в други общини и общо за страната;
  • Изводи за причинно-следствените връзки при съществуващите проблеми и формулиране на вариантни възможности за тяхното преодоляване.

3. Фактори на средата подложени на анализ и оценка.
3.1. Общи данни:

  • Природо-географски фактори;
  • Териториално административни;

3.2. Данни и информация отнасящи се до околната среда:

  • Въздух;
  • Води;
  • Твърди отпадъци;
  • Почви и нарушени терени;
  • Защитени територии и биоразнообразие;
  • Шум;

3.3. Управленски фактори.
3.4. Икономически фактори.
3.5. Финансови фактори.
3.6. Демографски фактори.
3.7. Социално-икономически фактори.

І. ОБЩИ ДАННИ

1. Природо-географски фактори.

1.1. Географско положение.
Община Луковит се намира в Северен централен район и по-точно на територията на Област Ловеч. Съседни общини са Община Угърчин, Община Червен Бряг, Община Роман, Община Ябланица, Община Тетевен и Община Долни Дъбник. Състои се от един град - Луковит, който е административен център и 11 села. Градът отстои на 52 км югозападно от град Плевен и на 45 от град Ловеч. Общината включва селата: Бежаново, Беленци, Дерманци, Дъбен, Карлуково, Торос, Петревене, Пещерна, Румянцево, Тодоричене, Ъглен. 
Градът е разположен на двата бряга на живописната река Златна Панега, която е свързана с историята на района и му придава особен чар. 
Общината заема  територия от 453,408 декара, която  представлява 10,983 % от територията на Ловешка област.

1.2. Релеф.
Районът се намира в Средния Подбалкан. Основна роля в геоморфоложки план играе Луковитското хълмисто понижение. Релефът е хълмисто-ридов до плоско-ридов. Луковитското понижение е запълнено от еоценски песъкливо-глинести седименти. Кредните варовици благоприятстват карстообразуването. Затова широко е разпространен откритият карст, с типичните му проявления – проломни долини, пещери, кари, понори и др. Средната надморска височина е 306 м., което благоприятства земеделието и не създава проблеми при изграждане на техническата инфраструктура.

1.3. Климат.
В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област, характеризираща се с топло лято, студена зима, голяма амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на валежите и сравнително устойчива снежна покривка. Средната годишна температура е около 9.3о , средната юлска 21.4о, а средната януарска температура е минус 1.5о. Преобладаващи са ветровете от запад и изток.
Абсолютните минимални температури са регистрирани  през месец  януари и  са около минус 28.0 градуса. Абсолютните максимални температури се регистрират през месеците юли и август и достигат до 36.0 – 38.0 градуса.
Валежите са недостатъчни. С увеличаване на надморската височина валежите нарастват. Влажността на въздуха е  най - голяма  през есенно-зимния сезон. В края на месец ноември и през  декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което  валежите падат в твърдо състояние. Снегозадържането зависи от надморската височина  и температурата на въздуха. 
Средногодишното количество на валежите за Предбалкана  се колебае от 620 до 750 мм. Затова пък, докато в северната част на района средната покривка се задържа средно 48 дни в годината, то на юг се увеличава до 55 дни годишно. На Стара планина се дължат и т.н. фьонови ветрове, които макар и рядко са характерни за зимата на този район.
В съчетание с особеностите на релефа, климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).
Най-значим хидроресурс за района са водите на реките Златна Панега, Искър, Вит, Каменица. Речната мрежа е сравнително добре развита - 0.89 км/кв.км. при дължина на речната мрежа 219.2 км. Режимът им е дъждовно-снежен.

1.4. Почви.
В района преобладават на север черноземите и файоземите. В речните низини почвите са основно наносни / алувиално-ливадни/ . Наносните  /алувиални/ почви /Fluvisoils/ са от падтипа карбонатни /Calcaric, Flc/  са съвсем млади и са в начален стадий на образуване. Върху тях добре се развива ливадно-блатната и блатна растителност и по-рядко дървесна – Salix spp., Populus spp., Ulmus spp., Quercus robur.  Черноземите са от подтиповете обикновени /haplic, Chh/. Те се характеризират с мощен хумусен / А / хоризонт ( 50-60) като общо той и предходният / Б / хоризонт достигат до 100 – 150 см. Механичният им състав обикновено е средно до тежко- песъкливоглинест.
Лисивираните почви /Luvisols/  са най-широко разпространени в Предбалканската част на района и са от подтипа хромови  / Chromic, Lvx/, калциеви / Calcic Lvk/, глеевидни /glayic, Lvg/.  Те са кисели / рН 4.8-6.6/ сиви горски почви, формирани най-често в зоната на дъбовите гори, като валежите водят до лесивиране. Хумусното им съдържание е високо, но поради раздвижения релеф, на който се разполагат са податливи на ерозия.
В каньоните на плитка варовикова основа големи площи заемат рендзините /rendzic/, които са богати на карбонатни съставки и са съществена част от карстовия релеф.
Разнообразието на почвите е предпоставка за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. По терасите на реките те са алувиално-ливадни. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци. Върху черноземите се отглеждат предимно зърнени култури.

1.5. Полезни изкопаеми. 
Районът е беден на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат находищата на бял мрамор при с. Румянцево, кварцов пясък  и  строителен варовик при Карлуково, глина в гр. Луковит.

2. Териториално – административни.

2.1. Баланс на територията.
По отношение на баланса на територията, Луковитска община се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските територии (70.30% срещу 58.7%) и по-нисък от средния дял на населените места и урбанизираните територии (4,5 срещу 5.0%) и горските територии (22.5 % срещу 33.6 %).
С най-висок дял на земеделските територии са селата Тодоричене (79.87 %), Бежаново (79.75 %), Ъглен (79.14 %), Дерманци (73.73 %), Петревене (73.01 %) и Дъбен (71.13 %). Повишен дял на горските територии имат населените места: с. Беленци (36.95%) с 3.35 % по-голям дял от средното за страната и с по-малък дял с. Румянцево (30.66 %), гр. Луковит (30.01%) и с. Карлуково (24.03 %).  За общината като цяло  се наблюдава нисък дял на урбанизираните територии (4.5%).

Населено място Земеделски територии Горски територии Населени места и урбанизирани територии Водни течения и площи Територия за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци Територия за транспорт и инфраструктура
с.Бежаново 49164 8813 1982 1317 33 336
с.Беленци 15040 9498 1025 49 0 89
с.Дерманци 46767 12134 2326 1862 88 251
с.Дъбен 9211 2430 1236 12 1 58
с.Карлуково 24615 8609 1797 302 0 503
с.Торос 30654 9515 2774 1241 13 98
гр. Луковит 55689 27455 4337 1081 164 2744
с. Петревене 12847 3223 1299 138 0 158
с. Пещерна 3980 1256 607 118 0 31
с. Румянцево 17782 8509 1101 177 12 166
с. Тодоричене 18627 3140 1193 149 0 210
с. Ъглен 34325 6854 1113 807 0 273

Отстояние на селищата от общинския център

От До През км.
Луковит Петревене - 6
Луковит Румянцево Петревене 9
Луковит Карлуково - 10
Луковит Беленци Карлуково 18
Луковит Тодоричене - 5
Луковит Дъбен Тодоричене 10
Луковит Дерманци Тодоричене 14
Луковит Пещерна Тодоричене, Дъбен, Торос 21
Луковит Торос Тодоричене, Дъбен 17
Луковит Ъглен Тодоричене, Дерманци 21
Луковит Бежаново Тодоричене, Дерманци, Ъглен 29

Разпределение на населението по населени места към 15.12.2004г.

Населено място Брой жители
град Луковит 11035
с. Бежаново 1497
с. Беленци 481
с. Дерманци 2622
с. Дъбен 185
с. Карлуково 657
с. Торос 1808
с. Петревене 610
с. Пещерна 170
с. Румянцево 838
с. Тодоричене 542
с. Ъглен 986
  ОБЩО - 21431

ІІ. ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА.

Тенденциите в екологичната обстановка на общината.

Община Луковит попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух в който нивата на различните замърсители са над установените за сраната норми.
Промишлените предприятия на територията на общината не замърсяват въздуха с прах, димни газове и други вещества, над допустимите норми.
Преобладаващата ниска индивидуална застройка на жилищните сгради е предпоставка за периодично замърсяване на въздуха от битовите топлинни източници, особено през студеното полугодие. Нискокачествените горива, използвани в домакинствата и някои предприятия и учреждения са сериозен замърсител с локално значение.
Прогнозата за икономически растеж и постепенно излизане на предприятията от застоя, развитие на частния сектор и характерните за района производства - хранително-вкусова, шивашка и хартиена промишленост предполагат продължаване на увеличението на количествата твърди битови отпадъци.

1. Въздух.

В следващата сравнителна таблица е показано количеството на емисиите на вредни вещества.

Емисии на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси
               
Райони Серни
оксиди/т
Азотни 
оксиди/т
Метан/т въглерод
Оксид /т
въгл.
Диоксид/т
диазотен
оксид/т
амоняк
               
България 968374.43 209676.39 655715.04 744357.21 1674393.98 38109.43 52470.39
               
Сев.центр. р-н 28585.07 8784.27 4107.96 2317.77 2765751.15 578.99 103.36
               
Област Ловеч 2104 554.67 1782.76 939.55 221763.12 24.8 0
Ч.бряг - съсед 23.79 7.49 0.61 7.85 3770.71 0.41 0
Община Луковит 29.49 26.35 60.37 40.2 13030.65 0.75 0
Ябланица-съсед 1271.99 416.2 170.26 176.16 141948.34 14.19 0

От данните е видно, че в района на Общината няма отбелязани  замърсявания  на  атмосферния въздух над ПДК.

1.1. Основни източници на замърсяване.

Специфично за района е наличието на прахови частици във въздуха, които се образуват от използването на твърди горива с високо пепелно съдържание през отоплителния сезон и от циментовото производство на Завод “Титан” – АД в с. Златна Панега. 
Наличието на възлови за страната шосейни артерии (ГП-1-3 София - Русе) предполагат замърсяване на въздуха в общината особено в общинския център – гр. Луковит и селата Петревене и Румянцево. Съчетанието на увеличаване на броя на автомобилите с физическото остаряване на автомобилния парк допринасят значително за замърсяването на атмосферния въздух с прах, оловни аерозоли, не изгорели газове, азотни окиси. 
Промишлеността в общината е слабо развитата което не предполага замърсяване на атмосферния въздух в района.Единственият по сериозен замърсител в района е производството на цимент в с. Златна Панега (Община Ябланица).

От всичките 5 оксида на азота пряко се получава само един – азотен оксид. В атмосферата лесно се окислява до азотен диоксид, с водните пари образува азотна и азотиста киселина.  Вреден е за хората и за почвата. “Доставчик” на азотни оксиди са отпадните газове при горене на различни видове въглища – ТЕЦ и в бита. Наторяването с азотни минерални торове крие сериозни опасности за почвата и околната среда. Внасяните минерални торове могат да се измият при поливане или валежи и да се натрупат в големи количества във водните басейни, да снижат почвеното плодородие. Диазотният оксид има своеобразно физиологично действие – действа възбуждащо / “веселящ” или “райски газ”/. 
Серните оксиди и въглеродния диоксид идват главно от отработените газове от промишлеността, транспорта и от изгарянето на въглищата и нефтопродуктите се отделят замърсители – серен диоксид, азотни оксиди и въглероден диоксид. Те падат на земята като киселинен дъжд. Опасни последици: повишава киселинността на почвата и увеличава концентрацията на минерали в нея. Той уврежда каменни постройки и произведения на изкуството, горите и много форми на живот във водата. 
Ако концентрацията на въглеродния оксид е над 0,1 % , тя се счита за смъртоносна. Свързва се с хемоглобина на кръвта над 300 пъти по-здраво отколкото кислорода. Настъпва задушаване. Получава се при непълно горене на въглища и въглеводорода. Съдържа се до 0,5 % в цигарения дим и още 400 вредни за здравето вещества. Взаимодействието на въглероден диоксид и амоняк води до получаване на силноотровното вещество циановодород.
Амонякът предизвиква зачервяване на кожата до поява на рани, дразни очите и дихателните органи. Голяма разтворимост във вода – 1:700 обема.
Метанът се образува в резултат на разлагане на остатъците от растителни и животински организми в отсъствие на  въздух под действие на метаногенни бактерии.
Оловните аерозоли произхождат от работата на бензиновите двигатели с вътрешно горене.

 

1.2. Контрол на състоянието на атмосферния въздух.
До настоящият момент няма данни за състоянието на въздуха поради липса на изследвания правени на територията на общината.

1.3. ИЗВОДИ:

 Входно - изходните артерии на населените места са едни от най-проблемните територии в общината. Безразборното изхвърляне на животински, битови и строителни отпадъци и тяхното смесване прави и животинските отпадъци неизползваеми. 
- от промишлеността
- от населението - изгаряне на различни отпадъци
- от автомобили - наличието на възлови за страната шосейни
артерии / ГП-I-3 София-Русе/ и остарял автопарк.
Необходимо е предприемане на действия за измерване и последващ анализ на качеството на атмосферния въздух, които да бъдат използвани на набелязване на мерки за въвеждане в норма на местата където се констатират отклонения.

2. Води.

2.1. Водоснабдяване.

Община Луковит разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Питейно-битовото водоснабдяване на общината се осигурява от следните водоизточници:

  • Дренаж “Видрите” – водоизточник на водоснабдителна система “Черни Вит - Луковит”. От тазиводоснабдителна система се водоснабдяват следните селища:
ОБЩИНА ВОДОСНАБДЕНИ СЕЛИЩА
Луковит гр. Луковит, с. Пещерна, с. Торос, с. Дъбен, с. Тодоричене, с. Петревене
Тетевен с. Гложене, с. Асен, с. Български Извор, с. Галата, с. Градежница
Ябланица гр. Ябланица, с. Малък Извор, с. Брестница, с. Златна Панега

Съгласно разпределение на водните количества, е предвидено при максимален дебит от 150 л/с, гр. Луковит да получава 48 л/с.

  • Извор “Златна Панега” – водоизточник на водоснабдителна система “Златна Панега”, която захранва следните селища:
ОБЩИНА ВОДОСНАБДЕНИ СЕЛИЩА
Луковит гр. Луковит, с. Румянцево, с. Петревене и с. Тодоричене
Червен бряг гр. Червен бряг и с. Радомирци
Ябланица с. Златна Панега
  • Местни водоизточници - каптирани само за водоснабдяването на гр. Луковит с годишни водни обеми и максимални количества както следва:
ВОДОИЗТОЧНИК ДЕБИТ ГОДИШЕН ВОДЕН ОБЕМ
каптаж “Темна дупка” до 3л/с 0 куб.м  (не се ползува)
каптаж “Езерото” до 13 л/с 15 хил.куб.м
шахтлкладенци “Момчилец-1” до 6 л/с 10 хил.куб.м
дренаж “Момчилец – 2” до 10 л/с 10 хил.куб.м

На практика Община Луковит е преосигурена с водни количества, поради което се водоснабдява основно от водоснабдителна група “Черни Вит - Луковит”, а всички останали водоизточници са допълнителни и  резервни. 
Водоснабдени са всичките 12 населени места на 100%. 
Съществуващата водоснабдителна система, особено в големите населени места е остаряла и се нуждае от реконструкция. 
За част от малките населени места в общината е необходимо проучване, проектиране и ремонт на водохващанията, подмяна на вътрешни и външни водопроводи, изграждане на нови водоеми. 
С помощта на Социално-инвестиционния фонд бяха изградени два обекта:

  • “Главен клон І от вътрешната водопроводна мрежа на с.Дерманци”;
  • “Реконструкция тласкателен водопровод в с.Бежаново”.

Успоредно с изпълнение на обект: “Водоснабдителна група - Зл. Панега - Западен клон”, който се финансира от МРРБ през 2003год започна “Реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа в селата Беленци и Карлуково”, което още не е приключило. С реализирането на тази реконструкция ще се осигури нормално водоподаване  на споменатите села, които до момента са в  по-голямата част от годината в постоянен воден режим. Предвижда се да бъдат подменени 1475 л.м. водопровод в с. Беленци и 932 л.м. в с. Карлуково.

2.2. Хидромелиорации.
Част от съществуващите напоителни системи са разрушени и ограбени, което пречи за тяхното рационално използване. Силно развитата напоителна система за земеделските земи по икономически причини не се използва и това води до нейната амортизация и разграбване. Необходимо е да се възстановят напоителните системи и да се изградят нови, с оглед създаване на по – ефективно и продуктивно земеделие.

2.3. Отпадни води.
Канализационна мрежа, поради липса на достатъчно средства е развита частично. Същата се изгражда поетапно. Голям процент от населението на Община Луковит използва септични ями и попивни кладенци, което от своя страна води до замърсяване на почвите и влошаване на качеството на питейната вода. Липсват пречиствателни съоръжения на отпадните води, което е причина за неконтролируемото замърсяване на водните басейни на територията на района.
Липсата на изградена канализационна мрежа, на голяма част от територията на общината, влошава екологичната обстановка. Болшинството жилищни сгради имат септични ями, не изпълняващи до голяма степен предназначението си, което води до преливане и недопустими течове по улиците на града. 
През 2004 г. продължи изграждането на “Колектор ІІ от РШ 1 до РШ 17 от канализационната мрежа на гр. Луковит с обща дължина 1.15 км. Обектът е започнат през 2002 г. Предстои завършването му през 2005 - 2006 г.
В село Дерманци има частично изградена канализация. През 2001 г. бе изграден и въведен в експлоатация Канализационен колектор І-ви етап. Строителството е осъществено чрез съфинансиране между Община Луковит и Фонд за регионални инициативи - София (сегашен Социално-инвестиционен фонд).
Град  Луковит и селата нямат изградена  канализазационна мрежа, което влошава значително екологичната обстановка в Общината.
В Общината няма изградена ПСОВ. В инвестиционната програма на Община Луковит е заложено започване на процедурите по изграждането на ГПСОВ в гр. Луковит. Тъй като за нея са нужни прекалено големи инвестиции Общината търси възможности основно  за външно финансиране.

2.4. Контрол на състоянието на водите.
Контрола на състоянието на водите в общината се извършва от две инстанции, “ВиК” – за питейните води и РИОСВ – за повърхностните води.

2.5. ИЗВОДИ.

  • Община Луковит разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. Водоснабдени са 100 % от населени места.
  • Съществуващата водоснабдителна мрежа, е остаряла и се нуждае от подмяна и реконструкция.
  • Амортизираната водопреносна мрежа е причина за значителни загуби на питейна вода и за влошаването на нейните качества.
  • В промишлеността се използват големи количества вода с питейни качества, поради липса на технологии за пестене на вода.
  • Канализационни мрежи има изградени частично. Във всички населени места на общината се използват преди всичко септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води.
  • Липсват пречиствателни съоръжения за отпадъчните води, което е причина за безконтролното изпускане на замърсени води в реките и причинява замърсявания на околната среда.
  • На много места се използва питейна вода за напояване.

3. Твърди отпадъци и отпадъчно стопанство.

3.1. Отпадъчно стопанство - състояние и проблеми.

Община  Луковит изхвърля около 25 000 куб м  ТБО годишно.

Разпределение на ТБО по видове

ВИД %
хранителни  и градински отпадъци 21
пластмаси 18
стъкло 2
кожи 2
метали 2
хартия 5
ДРУГИ 30

Използваното към настоящият момент сметище на града е с напълно изчерпан капацитет. Община Луковит работи по изграждането на регионално депо за битови отпадъци съвместно с общините  Тетевен, Ябланица, Червен бряг  и Роман.
В град Луковит и село Дерманци, сметоизвозването се извършва от фирма “Шеле България” ЕООД гр.София. Техниката и съдовете, предоставени от почистващата фирма са в много добро състояние. Системата за сметосъбиране е оптимизирана, а съдовете за отпадъци са достатъчни.

Обхванати населени места на територията на общината в организираното сметосъбиране и сметоизвозване.


населено място за 2005г.
вид съдове за смет брой съдове
1.град  Луковит съдове тип “Мева”                                                      
съдове тип  “Бобри”
4 куб. Контейнери     
Няма
333
10
2.село  Дерманци Съдове тип “Мева” 
съдове тип “Бобри”   
4 куб. контейнери     
350
няма
8

Честота на сметосъбирането:
 За  град  Луковит, по улици и квартали :

  • съдове тип “Бобър” – в централната градска част  100 бр., кратност на извозване – 2 пъти седмично
  • съдове тип “Бобър” – в останалите  райони  и предприятия 233 бр., кратност на извозване - един път седмично

За  село  Дерманци:

  • съдове тип “Мева” – един път месечно
  • 4 куб. контейнери – един път месечно.

В останалите селища  от общината няма организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Битовите отпадъци се събират смесено в съдове, които със специализирана техника се превозват до сметището на града, а за селата - неорганизирано до сметищните площадки. 
Съдържанието на хартия, пластмаса, метали и стъкло в състава на битовите отпадъци, изхвърляни на сметищните площадки е високо. Голяма част от състава на битовите отпадъци представляват ценни вторични суровини. Депонирането им заема голяма площ от терена на сметището и съкращават значително използването му.

3.2. Законни сметища.
В селищата на общината, както и в града няма сметище, което да е организирано и създадено съгласно изискванията на нормативната уредба.

3.3. Незаконни сметища. 
С изключение на споменатото по-горе сметище до гр. Луковит, което е с изчерпан капацитет (също не отговарящо на изискванията), твърдите отпадъци от домакинствата, производството и земеделието, се изхвърлят неорганизирано на не регламентирани площадки в околностите на селата. Именно липсата на регламентирани сметища и организирано сметосъбиране се явяват може би най-сериозния екологичен проблем на Общината.

Незаконни сметища в Община Луковит


по
ред
 Наименование на 
сметището
 Населено място  Площ/дка
1. Голия връх гр. Луковит 7
2. Бежаново № 1 с. Бежаново 3
3. Бежаново № 2 с. Бежаново 3.5
4. Селския връх с. Беленци 2.3
5. Дерманци № 1 с. Дерманци 2
6. Дерманци № 2 с. Дерманци 1.5
7. Дерманци № 3 с. Дерманци 1.5
8. Леденица с. Карлуково 2
9. Торос с. Торос 4
10. Мерата с. Петревене 3.5
11. Пещерна с. Пещерна 2
12. Беленска река с. Румянцево 2.5
13. Тодоричене с. Тодоричене 2
14. Ъглен № 1 с. Ъглен 4
15. Ъглен № 2 с. Ъглен 3
    ОБЩО 43.8
  1. 3.4. Опасни отпадъци.

Проблем за общината бяха складовете за пестициди на бившите ТКЗС-та, в които се съхраняваха стари и негодни препарати. Разрешаването на този проблем стана с изграждането на централизирано депо за съхранението им в село Карлуково.

ИЗВОДИ:

Необходимо е цялостно преразглеждане политиката на общината по отношение на ТБО и съобразяване с актуалното към момента законодателство.

4. Почви и нарушени терени.

4.1. Основни източници на замърсяване

Основните източници на замърсяване на почвите са промишлеността, неправилната употреба на химични средства за растителна защита, транспортът и др. дейности. На територията на общината няма данни за открити почви с признаци на засоляване  и алкализиране.
Основен източник на замърсяване на почвите се явяват незаконните сметища с битови и строителни отпадъци. 
В следствие на добиване на суровина за производство на вар в района на с. Карлуково са налице терени, които се нуждаят от рекултивация.
Поради сравнително равнинния терен липсват големи ерозионни процеси. Условията за ерозия са изкуствено създадени чрез несъзнателна стопанска дейност на човека в следствие на обезлесяване на наклонени терени, неправилни агромелиоративни обработки, премахване на защитните зелени пояси в земеделските терени и др.

 4.2. ИЗВОДИ:
Основен проблем са нерегламентираните сметища. 
Замърсяването е основно с битови и строителни отпадъци.
Може да се отчете, че проблеми с водната и ветровата ерозия липсват.
Няма изградена система за периодичен контрол на състоянието на почвите.

5. Защитени територии и биологично разнообразие.

5.1. Гори.
Районът не е богат на гори. Степента на залесеност е 22.5 % при средно за България 33.6 %. Покрай река Вит и Златна Панега естествената растителност е представена от върби и тополи. Естествените горски масиви са силно намалени, поради усвояването на площи за селскостопански нужди.
Горският фонд на територията на Община Луковит се стопанисва и управлява от “Държавно лесничейство” – гр. Луковит с един горско стопански участък и седем охранителни участъка.
По данни на Държавното лесничейство общата площ н горския фонд към 24.12.2004 год. – 10980,1 ха.

Разпределение на ГФ по видове собственост

Вид собственост Площ в ха.
Държавен горски фонд 5237,74
Общински горски фонд 451,00
Гори собственост на физически лица 5291,20
Гори собственост на юридически лица 0,16

Вследствие прилагането на Закона за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд, бе допуснато силно раздробяване на горския фонд на около 10 000 имота, които са с лошо обозначени граници.

Разпределение на ГФ по стопански класове
съгласно лесоустройствения план от 1995 год.

Вид
Площ в ха.
широколистни високостеблени 589,0
иглолистни култури 638,0
издънкови гори 10 276,0

   
Ползване на дървесина в ГФ

Вид собственост  2002 2003  2004
ДГФ 9754 куб.м 6233 куб.м 1416 куб.м
ОГФ 1875 куб.м 2269 куб.м 1433 куб.м
Частни 5567 куб.м 13326 куб.м 50079 куб.м

Залесяване

Вид собственост  2002 2003 2004
ДГФ 264 дка 321 дка 152 дка
ОГФ - - -
Частни - - -

5.2. Флора. 
В района се отличава със значително растително разнообразие и може да се разглежда в две посоки. От една страна растително разнообразие по речните легла и прилежащите им брегове, а от друга -  растителност извън тях. 
Биологичната особеност на някои от видовете да акумулират вещества - сочени като опасен замърсител, ги прави естествени “Пречиствателни станции” на природата. Такива в района са върбите – дървовидни и храстовидни, тополите – бяла, черна и евро-американски хибридни тополи и елша, а от тревните видове папур, тръстика и камъш. Сред блатната растителност се срещат  и видове като безкоренчестата волфия и насекомоядна мехурка.
Благоприятните почвени условия извън тези около реките, благоприятстват за успешното развитие на много други дървесни  видове, различни от споменатите. Често срещани в района са чинари, обикновен американски ясен, липи, гледичия, черница, бяла акация, конски кестен, бряст, обикновен орех (особено в района на м. Искъра). Характерно е наличието на  храстови съобщества от люляк, драка, трънка, смрадлика, черен бъз, птиче грозде, синфорикарпус и др. 
Според представителите на флората има много видове ендемити и реликти: ковачевия зановец, лимодорумът, скалния карамфил и др.
Сред тревните видове има и защитени с ограничен ареал в България видове като: горска съсънка, снежно кокиче, мека медуница, източен миск, грахова глушина.

5.3. Фауна.
Отличава се с много голямо разнообразие, но с ниска степен на проучване. Преобладават средноевропейските, евросибирските и по-малко субмедитеранските видове. 
Процентът на ендемизъм сред безгръбначните не е проучен, но несъмнено е много висок. В района не всички насекомни групи са изследвани щателно. 
Поради наличието на много пещери и понори троглобионата фауна е много богата. В района на с. Ъглен и с. Дерманци са установени три нови за ентомофауната на България вида – Mymar  pulchelum, Polynema kressbachii и P.speciosmmi / разред Hymenoptera, сем. Mymaridae/.
Богатството на риби е много голямо. Включва над 30 вида и е едно от малкото останали в Европа находища на Европейския автохтонен див шаран и редкия за страната вид брияна.
Сред земноводните често срещани са голямата водна жаба, зелената крастава жаба, а рядка е чесновницата.
Поради наличието на много карстови терени богатството на влечуги е изключително. 
Тук са едни от големите популации в страната на двата вида сухоземни костенурки. Срещат се ивичестият гущер, зеления гущер, слепок, водните змии, големия стрелец, смокът мишкар и др. 
С най-голямо разнообразие се отличава орнитофауната.  Установявано е присъствие на пъстрия скален дрозд и испанското каменарче. Сред петрофилните видове чести са гарванът, черният щъркел, алпийския бързолет и бухалът (Bubo bubo) - европейски застрашен вид с многобройна гнездова популация в района.
Срещат се също и черноглава овесарка,  червенокръстата лястовица, черният щъркел, черен кълвач и др. Защитени видове са големият ястреб, белоопашатия мишелов, орелът-змияр и соколът Орко.
Района е един от трите в страната, където е срещан през гнездовия период степния орел и едно от двете в Северна България на царския орел. Тук се среща  през размножителния период и световно застрашения вид Ливаден дърдавец.
Поради наличието на много водоеми е голямо видовото разнообразие на водолюбиви птици. 
Често срещани също са – фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, така и много пойни – коприварчета, дроздове, чучулиги, лястовици и др. 
От дребните бозайници най-често са срещани – пъстрия пор и видрата. Сред застрашените гризачи в близост до района са установявани големият хомяк и златистия хомяк. Широко разпространена  е обикновената и жълтогърлата горска мишка.
Типични бозайници за района са още  прилепите, включително и редкият вид дългопръст нощник, чакалът, бялката, язовецът, лисицата, сърната, дивата свиня и др.
Общото заключение е, че уникалната и много разнообразна фауна, е една предпоставка за предлагане на определени местности от района като защитени територии.

5.4. Билки с търговско значение.
Към настоящият момент няма данни за количествата на билките растящи на територията на Общината. 
Списък на лечебните растения, находящи се на територията на Община Луковит, които попадат под разпоредбите на закона:

Божур червен Paeonia peregrina Mill. Paeoniaceae
Бръшлян Hedera helix L. Araliaceae
Бутрак Bidens tripartita L. Asteraceae
Бъз нисък (Бъзак) Sambucus ebulus L. Caprifoliaceae
Бъз черен Sambucus nigra L. Caprifoliaceae
Върба бяла Salix alba L. Salicaceae
Гергевка Cruciata laevipes Opiz. (Galium cruciatum (L.) Scop.) Rubiaceae
Глог червен Crataegus monogyna Jacq. Rosaceae
Глог черен Crataegus pentagyna W.et K.ex Wilid. Rosaceae
Глухарче обикновено Taraxacum officinale Web. Asteraceae
Гръмотрън бодлив Ononis spinosa L. Fabaceae
Див магданоз Aethusa cynapium L. Apiaceae
Дилянка Valeriana officinalis L. Valerianaceae
Драка Paliurus spina-christi Mill. Rhamnaceae
Дрян обикновен Comus mas L. Cornaceae
Живовлек голям Plantago major L. Plantaginaceae
Живовлек среден Plantago media L. Plantaginaceae
Иглика лечебна Primula veris L. (P. officinalis (L.) Hill.) Primulaceae
Кадънка (Полски мак) Papaver rhoeas L. Papaveraceae
Кисел трън обикновен Berberis vulgaris L. Berberidaceae
Киселец Rumex acetosa L. Polygonaceae
Комунига бяла Melilotus albaMed. Fabaceae
Коприва гръцка Urtica urens L. Urticaceae
Къпина полска Rubus caesius L. Rosaceae
Лапад къдрав Rumex crispus L. Polygonaceae
Леска обикновена Corylus avellana L. Betulaceae
Липа едролистна Tilia platyphyllos Scop. (T. grandifolia Neilr.) Tiliaceae
Магарешки бодил късодръжков Carduus acanthoides L. Asteraceae
Мащерка бтьлгарска Thymus longidentatus (Deg. et Urum.) Ronn.  
Мекиш Acer tataricum L. Aceraceae
Мента блатна Mentha pulegium L. Lamiaceae
Минзухар пролетен Crocus chrysanthus Herb. Iridaceae
Млечка обикновена Euphorbia cyparissias Host. Euphorbiaceae
Мъртва коприва бяла Larnium album L. Lamiaceae
Овчарска торбичка обикновена Capsella bursa-pastoris (L.)Medic. Brassicaceae
Папур теснолистен Typha angustifolia L. Typhaceae
Пелин горчив Artemisia absinthium L. Asteraceae
Подбел Tussilago farfara L. Asteraceae
Равнец струмски (Р. жълт) Achillea clypeolata Sm. Asteraceae
Равнец хилядолистен (Р. бял) Achillea millefolium gr. Asteraceae
Ранилист лечебен Betonica officinalis L.(Stachys officinalis (L.) Trev. Lamiaceae
Риган обикновен Origanum vulgare L. Lamiaceae
Ружа лечебна Althaea officinalis Malvaceae
Синя жлъчка грапавоплодна Cichorium intybus L. Asteraceae
Скоруша Sorbus domestica L., Rosaceae
Слез горски Malva sylvestris L. Malvaceae
Смрадлика Cotinus coggygria Scop. Anacardiaceae
Теменуга миризлива Viola odorata L. Violaceae
Теменуга трицветна Viola tricolor L. Violaceae
Трънка Prunus spinosa L. Rosaceae
Червен кантарион обикновен Centaurium erythraea Rafn. Gentianaceae
Шипка храсталачна Rosa corymbifera Borkh. Rosaceae

Легенда:

  Максимално използваеми Ограничено използваеми
  Използваеми Без ресурсно значение

 

5.5. Защитени територии и обекти.

На територията на Община Луковит има множество защитени територии и обекти, а именно с. БЕЖАНОВО
 Природна Забележителност   “Пещерата Горния парник” – Заповед № 278/05.02.1964 год. на КГГП, ДВ бр.12/1966 год.
 Природна Забележителност  “Пещерата Долния парник” – Заповед № 278/05.02.1964 год. на КГГП, ДВ бр.12/1966 год.
 Защитена Местност  “Парника” – Заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП, ДВ бр.6/1964 год.; площ – 0.4 ха; Заповед № РД-737/10.06.2003 год. на МОСВ
ДВ бр. 60/2003 год.

с. ДЕРМАНЦИ
 Защитена Местност  “Гарвана” – Заповед № 2122/21.01.1964 г. на КГГП, ДВ бр. 6/1964 г.; площ – 0.6 ха; Заповед № РД-738/10.06.2003 г. на МОСВ,
ДВ бр. 60/2003 год.
 Защитен Обект  Зимен дъб в м. Егина ливада – Заповед № 1762/1972 год.

с. КАРЛУКОВО 
 Природна Забележителност  “Карлуковски карстов комплекс с пещерите “Темна дупка”; “Проходна”; “Свирчовица”; “Банковица” и “Хайдушката дупка” – Заповед № 2810/10.10.1962 год. на ГУГ, ДВ бр. 56/1963 год.

гр. ЛУКОВИТ 
 Природна Забележителност  “Скални образувания в м. Срупаница” – Заповед № 535/25.09.1978 год. на КОПСр ДВ бр. 86/1978 год. с площ 13.2 ха
 Защитен Обект  (Вековно дърво) Летен дъб в м. “Полето” – Заповед № 961/1968 год.

 Природен парк   “Студенец”

Районът попада в две физиогеографски области – Дунавската равнина и Предбалкана. Определящи са два геоморфоложки района – на Тученишкото плато и Луковитското хълмисто понижение. Релефът е хълмист-ридов до плоско-ридов в южните части. Основна роля за формиране на релефа на района играе р.Вит, образуваща голям каньон между селата Ъглен  и Садовец, като на места височината на скалните венци достига 100 м. В района на селата Ясен и Търнене /Плевенска област/ се разкриват уникални за страната миоценски отложения /горен миоцен – тортон/ с много богата изкопаема фауна – миди, охлюви, брахиподи, скафоподи, наутилуси, и дори гръбначни – кит /Cethotherium/. Общо са установени над 250 вида.

В предложената територия има 6 места, включени в програмата CORINE BIOTOPS:
1. Чернелка –  site № F00011900
2. Беглежко – Николаевски гори – site № F00012000
3. Горния и Долния Парник / с. Бежаново/ - ОБЩИНА ЛУКОВИТ - site № F00012200 – Пещерите се намират от дясната страна по течението на р. Каменица – десен приток на р. Вит. Горния и Долния парник са всъщност една и съща пещера, която е с дължина 3 500 м и е най-голямата в Ловешка област. Уникална е с това, че в нея зимуват прилепи от цяла Европа.
4. Садовец - site № F00012300
5. Седларката - site № F00012400
6. Ъглен – ОБЩИНА ЛУКОВИТ site № F00012500

Предложения парк ще представлява част от изграждащата се Европейска екологична мрежа NATURA 2000 в границите на България.

Основната консервационна стойност на територията се обуславят от много разнообразните хабитати, от  13 са включени в Бернската конвенция и са приоритетни за опазване. Най-голямо е значението на крайречните и карстовите терени като места с високи показатели на биоразнообразие.

5.6. ИЗВОДИ. 

Основни заплахи:

  1. Прекалена експлоатация на животински и растителни видове, което води до изчезването им;
  2. Глобално затопляне, предизвикано от замърсяването на въздуха –вероятно ще настъпят значителни промени в структурата и функциите на екосистемите;
  3. Промишлено земеделие и лесовъдство – отглеждане на монокултури, вместо на разнообразие от сортове и породи.

Начин за опазване:
За да се опази биологичното разнообразие Общоевропейската стратегия препоръчва въвеждането на десет принципа за вземане на решения и действие. Както беше казано в началото на Програмата (съобразено с периода и на действие), естествено е да се съобразим Европейските принципи, а теса:

  • Внимателно вземане на решения – решенията трябва да се вземат въз основа на най-добрата налична информация и да се възприемат икономически и социално оправдани мерки, които стимулират опазването на биологичното и ландшафтно биоразнообразие.
  • Избягване – да се въведе оценка на въздействието върху околната среда за проекти, които биха могли да имат неблагоприятен ефект върху биологичното и ландшафтно разнообразие.
  • Превантивност – да не се отлагат действия за предотвратяване на вредния ефект на някоя дейност, ако причинната връзка между действието и вредния ефект още не е напълно потвърдена.
  • Транслокация – дейностите, които са изключително вредни за биологичното и ландшафтно разнообразие, но не могат да бъдат избегнати да се преместят в райони, където ще имат по-малко въздействие.
  • Екологична компенсация – ако вредните ефекти от териториалните промени в райони с висока стойност от гледна точка на биологичното и ландшафтното разнообразие не могат да бъдат избегнати, необходимо е те да се балансират с компенсаторни мерки за опазване.
  • Екологична цялост – екологичните процеси, от които зависи оцеляването на видовете, трябва да бъдат защитени, а местообитанията, от които зависи тяхното оцеляване, да бъдат поддържани.
  • Възстановяване и (пре)създаване – когато е възможно биологичното и ландшафтното разнообразие трябва да се възстановява и/или (пре)създава, което включва мерки за рехабилитация и реинтродукция на застрашени видове.
  • Най-добрата налична технология и най-добрата екологична практика – когато е възможно подходящите технологии за опазване и устойчиво използване на биологичното и ландшафтното разнообразие трябва да се предоставят на останалите.
  • Замърсителят плаща – разходите за мерките за предотвратяване, контрол и намаляване на вредите върху биологичното и ландшафтното разнообразие трябва да се поемат от отговорната за тях страна.
  • Участие на обществеността и обществен достъп до информация.

6. Шум.
Местата с повишени стойности на шум са определени от главните пътни артерии, които преминават през населените маста.
Неблагоприятната акустична обстановка в селищата на общината край оживените пътни артерии се формира от нарастващия трафик на МПС. От друга страна това е резултат и от неудачни градоустройствени решения в миналото и техническо изпълнение на строителството, без предвидена шумозащита на населението.

ИЗВОДИ:
Като цяло шумовото замърсяване в общината от срана на производства др. източници не е в проблемни или критични норми с изключение на шума от транспорта.
Засегнати са гр. Луковит и селата през които преминава главната пътна артерия София- Плевен.
Начините за разрешаване на този проблем са няколко:

  • Проектиране и изграждане на обходни пътища около населените места;
  • Полагане на специална пътна настилка – намаляваща шума от автомобилните гуми;
  • Изграждане на шумозащитни съоръжения от двете срани на пътното платно в рамките на населените места с усилен трафик (зелени пояси със специални видове растения и храсти);

Общо взето първите два начина са трудно изпълними в кратки срокове и изискват големи, а в първият случай изключително големи инвестиции. Те също така са от компетенцията на държавни ведомства, което се явява още една пречка.
Третият вариант е значително по-евтин, ефекта от него е добър, а решението е от компетенцията на местните власти.

7. Радиационна обстановка и влияние на нейонизиращи лъчения.

На територията на Община Луковит няма данни за нарушения на радиационната обстановка и наличие на вредни нейонизиращи лъчения.
Промените в радиационния статус на общината остават в границите на нормативните изисквания.

ІІІ. УПРАВЛЕНСКИ ФАКТОРИ.

Общинска администарция 
 1. Изпълнителна местна власт 
 Кмет 
Кметът на Общината е едноличен административен орган на изпълнителната власт в общината, избиран пряко от населението за срок от 4 години. 
Последните избори за кмет в Община Луковит бяха проведени  м. октомври 2003 год.
За кмет на Община Луковит беше избран Петър Георгиев Нинчев –независим кандидат
Общинска администрация 
За организиране изпълненията на решенията на Общински съвет, Кметът се подпомага в дейността си от Общинска администрация.        
Общински съвет е колективен изборен орган на местното самоуправление, който определя политиката за изграждане и развитие на Общината и осъществява контрол при нейното провеждане. 
1.1. Състав 
Последните избори за местно управление бяха проведени  м. Октомври 2003 год.
Избрани са 21 общински съветници разпределени по партии и коалиции както следва: 
7 бр. представители на БСП 
2 бр. представители на СДС 
2 бр. представители на “ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ”
2 бр. представители на ДПС
1 представител на “НДСВ”
5 бр. представители на БСД
2 бр. представители на ПД “СОЦИАЛДЕМОКРАТИ 
Приложение -1.

   
2. Общинските Наредби,  касаещи околната среда са:

2.1. “Наредба за Управление  на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Община Луковит”.
Тази наредба урежда:

  • Правата и задълженията на физическите и юридическите лица, учрежденията и организациите и взаимоотношенията между тях при управлението на отпадъците.
  • Реда и условията за изхвърлянето, събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на твърдите битови /ТБО/, строителните /СО/, производствените /ПО/ и масово разпространените /МРО/ отпадъци и поддържането на чистотата на територията на Община Луковит.
  • Финансовото осигуряване на дейностите по третиране на отпадъците и заплащането на съответните услуги.
  • Контрола, глобите и санкциите за нарушаване разпоредбите на настоящата наредба.

2.2. “Наредба за поддържане и осигуряване  на обществения ред, безопасността на движението и чистотата на територията на Община Луковит”.
Опазването и поддържането на чистотата на територията на Общината е регламентирано в раздел III на тази Наредба. Дейностите по този раздел се осигуряват от:

  • функции към Общината и фирми по комуналните дейности, както и граждани, съгласно сключени договори с Общината;
  • ръководители на учрежденията, стопанските  и обществени организации и фирми – по отношение на административни, производствени и складови помещения, дворове, гаражи, паркинги, пазари и други имоти, които управляват и стопанисват, както и прилежащите им територии;
  • Домоуправителите на етажните собствености – по отношение на общите части на сградите, предназначени за обща ползване от обитателите и прилежащите територии;
  • Гражданите – по отношение на етажната собственост, индивидуалните дворове, сгради, постройки и съоръжения и прилежащите им територии;
  • Изпълнителите и производителите – относно строителни и производствени отпадъци при извършване на строежи, събаряне на сгради или от производствени и други дейности.

          
В изпълнение разпоредбите на нормативните актове на национално и местно ниво, в общината са предприети мерки за управление качеството на околната среда. Община Луковит има разработени проекти за газифициране на град Луковит. Програмата за управление на отпадъците на Община Луковит следва следните основни принципи:

  • Изграждането на нови стопански предприятия се извършва при стриктно спазване на съществуващото екологично законодателство;
  • При реституция на производствени мощности не се разрешава възстановяването на производството ако то не е съобразено с екологичните изисквания;
  • При приватизацията на стопански обекти се осъществява строг контрол посредством екологични експертизи и ОВОС;
  • Следва се възприетата стратегия за преимуществено използване на природен газ като основно гориво;
  •  Изграждане на ново регионално депо  за битови отпадъци между Общините Луковит, Тетевен, Ябланица и Роман;
  • Озеленяване и благоустрояване на общината;
  • Намаляване на шумовото замърсяване и замърсяването на атмосферния въздух от МПС.

3. Контрол.
Актовете за нарушение  се съставят от органи на РДВР, упълномощени служители на Общината и кметствата и други длъжностни лица, определени със заповед на Кмета на Общината.

ІV. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ.Икономика.

Икономическият профил на Община – Луковит  е промишлено-аграрен с основни промишлени отрасли – велпапе опаковки, шивашка промишленост, производство на керамични материали, селско стопанство. 
По-големи предприятия на територията на града са :

  • “Витавел “АД – производство на вълнообразен картон и опаковки  и новооткрит шивашки цех за дамско и мъжко облекло;
  • “Марто Шорто” ООД – ТЕ на бяла техника;
  • “Вико-2002” ЕООД – ТЕ на бяла техника;
  • ЗХР “Амигос”; “Каприкорн кемикълс груп” – производство на перилни и миещи препарати “РОСА”;
  • “Балканкар – звезда” АД – производство на компоненти за електрокари и мотокари – в процедура на приватизация;
  • “Успех” АД – производство на тухли и керамични изделия;
  • "Обединение"  ПК гр. Луковит - шивашка дейност;
  • ЕТ “Ангелино- Ангел Нинов" гр. Луковит - шивашка дейност;
  • Шивашко ателие - гр. Луковит;
  • "Ники Кустени" ЕООД  с. Дерманци - цех за шев на карнавални и юношески облекла;
  • "Ирник" ООД - цех за колбаси;
  • ЕТ "КВ-КОНСЕРВ-Красимира Иванова" - цех за консервиране  на зеленчукови и местни продукти

2. Селско стопанство.
Община - Луковит разполага с 101 436 дка горска територия и 227 388 дка  обра-ботваема земя, от  която: ниви - 203 814 дка, трайни насаждения - 14 824 дка,  ливади- 8 750 дка.. 
Аграрната реформа за възстановяване собствеността върху земеделските  земи е към своя край, възстановява се  собствеността  върху горите. Климатичните  и  почвените условия на района благоприятстват за развитието на голям брой земеделски култури и животни.

2.1. Растениевъдство.
Водещ  отрасъл в  селското  стопанство  е  растениевъдството. Най-голям дял от структурите на културите се пада на зърнените – около 42 %, техническите- 24 %, фуражните - 15 %, трайни насаждения - 6.5% и около 12.5% зеленчуци които се използват основно за задоволяване на личните  нужди на стопаните. Последните години нараства интересът на производителите към отглеждане на броколи, червен пипер и сладка царевица, които са подходящи за замразяване.

Данни за основните култури отглеждани в периода 2002 – 2004г.

 

Декари Производство в тонове
Години 2002 2003 2004 2002 2003 2004
Култури
Пшеница 29 480 30 430 41 289 8 401 5 414 13 213
Ечемик   4 972   6 060   3 583 1 284    956   1 075
Царевица  17 840  21 350  18 456 5 530 3 736   6 459
Слънчоглед  16 385  17 213  26 792 1 998 1 755    3 483

Данните за трайните насаждения в общината. (от ОСЗГ)

Вид трайни насаждения Площ в дка
Сливи                                                                      4 260
Праскови 200
Лозя 1 145
в т.ч. винени       675
десертни      470

2.2. Животновъдство.
Брой животни в личния сектор – община Луковит

Година Говеда всичко В т.ч. крави Свине всичко В т.ч. свине майки Овце всичко В т.ч. овце майки Кози всичко В т.ч. кози майки Птици всичко В т.ч. кокошки Зайци
Кошери
1996 2 092 1 490 4 604   193 11 195 9 103 7 160 6 130 46 880 28 180 2 242 1 253
1997 2 099 1 583 2 954   345 11 347 9 245 7 456 6 513 41 848 27 517 2 301 1 341
1998 2 290 1 745 2 980   612 10 990 8 340 8 112 7 040 41 848 33 320  2 111 1 335
1999 2 325 1 737 3 547   369  8  873 7 401 8 638 7 427 42 400 24 554  1 805 1 880
2000 2 202 1 550 3 031   178  6 996 6 045 7 872 7 197 44 039 30 527  2 472 2 274
2001 2 184 1 490 4 004   191  6 786 6 058 8 091 7 500 56 789 23 960  3 222 2 484
2002 2 217 1 385 7 331 1 052  6 945 6 884 8 213 8 145 37 000 18 000 3 145 2 405
2003 2 208 1 392 8 167 1 080  5 618 4 725 5 836 5 090 32 000 17 000 3 221 2 136

Земеделските кооперации в Община Луковит не се занимават с животновъдство. Основната им дейност е насочена към растениевъдството.
В  животновъдството основен дял от продукцията  се  пада  на говедовъдството.
На територията на Общината е започнал процес на  изграждане на  животновъдни ферми:

  • "Витавел" АД гр. Луковит – свинеферма; 
  • Фондация “Подпомагане Дом за момичета и момчета - гр. Луковит” – свинеферма и ферма за говеда;
  • семейни ферми с животни от 20 до 40 бр., две от които са за отглеждане на биволи.

В настоящия момент не може да се говори за модерно и интензивно земеделие. Причините са липса на достатъчно  средства, остаряла техника, липса на земеделска култура при стопаните.  Получената  продукция е с висока  себестойност  и  ниска  рентабилност,  което  прави  отрасъла  непривлекателен.

Говедовъдство. Към 01.05.2004 год. статистиката отчита положително изменение при отглеждане на говеда за страната 2004/2003 от 3.7 %. Към 31.12.2004, според данните на Общинска служба “Земеделие и гори” Луковит, общият брой на говедата за община Луковит е 1 439 броя в т.ч. крави – 1099 бр. и биволи 126 бр. Всички те се отглеждат в частни стопанства. Относителният дял на говедата, отглеждани на територията на общината от този за 2003 год. е – минус 34.82 %., като при биволиците броят остава почти постоянен. Сравнен с този на област Ловеч /- 12.72 %/ темпа е  също отрицателен – минус 22.1%. Още по-лошо е положението при сравняване стойностите на Община Луковит с тези за страната, от което може да се направи извода, че с всяка година в Община Луковит намалява интереса на стопаните към отглеждане говеда.

Овцевъдство. Общият брой на овцете в групата на дребния рогат добитък намалява както за общината така и за областта. През 2004 год. в сравнение с 2003 год. се наблюдава тенденция към увеличение на броя на животните със 7.39 пункта, за разлика  с отглеждането на овце за област Ловеч. За областта се отчита отрицателен прираст от 5.30 на сто, а за страната общия брой на овцете намалява с 2.2%. Конвертирането на съществуващите частни овцевъдни ферми към изискванията за органично земеделие, ще осигури на производителите необходимата пазарна ниша, тъй като органичната продукция е нов и търсен продукт на международните пазари. По този начин ще се преодолее и тенденцията за спад в броя на отглежданите животни.

Козевъдство. По данни на Общинска служба “Земеделие и гори” – Луковит през 2004 год. бройка накозите е 5685, което е с 2.59 на сто намаление от 2003 год. В Ловешка  област спадът е от 6 %. Спад се наблюдава и в броя на козите майки от 5090 бр. за 2003 год. на 4910 бр. през 2004 год.. Продукцията е предимно за задоволяване на лични потребности. Няма външен пазар, поради липсата на традиции в промишленото производство на продукти от козе мляко. Достигнатият брой кози е оптимален от гледна точка на земеделските стопани и спрямо изискванията за горския фонд.

Пчеларство. Общата тенденция за цялата страна, има увеличение в броя на пчелните семейства, за община Луковит се наблюдава също ръст в бройките на пчелните семейства, като за 2002 год. на територията и са отчетени регистрирани 2 405 бр., а за 2004 год.- 2950 бр. или с 22.66 на сто повече от базисния период. Пчеларството е перспективен отрасъл и има добър пазар за пчелните продукти и мед от екологично чисти райони.

3. Туризъм.

3.1. Потенциал за развитие на туризма.
В Община Луковит съществуват редица природни и културни дадености, които представляват добра изходна база за икономически успешно и устойчиво развитие на туризма.
В Общинската програма за развитие 2000-2006 г. визията на Общината определя развитието на спелеологията да превърне в реалност комерсиализацията въз основа на природните дадености, а района в туристически. 
Визията на Общината в тази насока е следната: “Община Луковит - карстови образувания, природни феномени, прекрасни пейзажи, културно-историческо наследство, туристическа инфраструктура – възможност за днес и бизнес  за бъдеще.”, а Стратегическата цел е – “Разработване и прилагане на политика за развитие на туризма като приоритет за незабавно действие и подкрепа. Внимателното използване на възможностите за туризъм и правилното му развитие могат съществено да допринесат за опазване на природата и просперитет на общината.”

Територията на Община Луковит обхваща обширен карстов район, което е много благоприятна естествената среда за развитието на екотуризъм. По одобрен проект по Програма ФАР – Развитие на българския екотуризъм” през 2005 г. ще се създаде та наречения в проекта “Гео-парк”. Това е първият геопарк в България като територия, която включва феноменално геоложко и геоморфоложко наследство от карстовия регион Карлуково и каньона на река Панега.
Карлуковският карстов район е един от най-представителните карстови райони в страната с множество карни полета, валози, въртопи, грандиозни пещери, пропасти и каньони. Проучени са общо 240 пещери. От тях 6 – феноменът “Проходна”, “Безименна 22 /Контрабасът/”, “Задъненка” и др. , както и двата скални феномена – “Струпанец” и “Провъртеника”, са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследвания на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която го избира за еталонен в международната научно-изследователска програма за сравнение на карстовите райони в света “PIGEK”. Някои от пещерите са уникални паметници на човешката култура от палеолита до ХІV век. В този район е изградена туристическа база - Национален пещерен дом – с.Карлуково, включен в 100-те национални туристически обекта - № 30. Самата база е интересно и уникално за България съоръжение, изнесено над р.Искър.  Районът, скалните образувания и пещерите са използвани като естествен декор при заснемане на наши и чужди кинопродукции, но през последните години е занемарена и се нуждае от сериозни инвестиции за ремонт.
Сред дефилето на р. Искър, до с. Карлуково е разположен Карлуковски манастир. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен е в края на ХVІ – нач. на ХVІІ в., после отново е разрушен и запустява.  Днес е запазена само старата църква “Успение Богородично”, намираща се в района на Държавна психиатрична болница, недалеч от жп гара Карлуково. Църквата е обявена за Национален паметник на културата. Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата “Св.Марина” са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от жп гара Карлуково е скалната църква “Св.Григорий”, в която фрагментарно са запазени два слоя стенописи, датирани от ХІV и ХVІІ век.
В местността Мушат край гр. Луковит се намират следите от обширна крепост и средновековен български некропол. Там е намерена и голяма колективна находка от монети на византийски императори, накити, следи от тракийско погребение. В света на археологията гр. Луковит е известен с Луковитското тракийско сребърно съкровище. Съкровището е открито през 1954 г. в околностите на града. Докато Панагюрското съкровище е с чуждестранен произход, значението на Луковитското съкровище се състои тъкмо в това, че то съдържа и произведения на местното тракийско златарство. Понастоящем съкровището се намира в София , а копието му – в Ловешкия музей. 
В пещерата Темната дупка в каньона на р. Зл.Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата.

Възможности за конферентен туризъм скоро ще може да предлага Балкански център за обучение Дипломат - Луковит, с хотелска част и възстановителен център (басейн, сауна, тангентор, фитнес, масажен център, козметичен салон). Обучаващите се ще могат да си почиват в озеленена покривна градина с бар, барбекю и открит басейн. Центърът стартира дейността си от второто полугодие на 2005 г.
След проведено анкетно проучване резултатите показват развитие на туризма в следните посоки: пешеходен туризъм, спортни съоръжения, зоокът, места за настаняване, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, ресторанти.

3.2. Актуално състояние.
Анализът на туристическите фирми в района показва ясно изразени слабости в много отношения:

  • Липса на места за нощуване в района. Комплексът “Балкански център – Дипломат” ще започне да предлага хотелски услуги през 2005 г. Националният пещерен дом – с.Карлуково е  в процедура на ремонт и реконструкция.
  • Собствениците на ресторанти изпитват необходимост от квалифициран персонал, който да бъде допълнително обучаван. Фирмите посочват необходимост от кадри, владеещи чужди езици.
  • Съществуващите туристически сдружения имат малка практическа възможност за принос към туристическото развитие.
  • Туристическият маркетинг в региона се нуждае в много отношения от изграждане и усъвършенстване.

3.3. ИЗВОДИ. 
За да се развие туристически даден район, цялата община трябва да се разработи като туристически продукт. Това включва цялостния ландшафт с всички местни жители, инфраструктурата, природните и културни дадености, различните неправителствени организации и административните органи. По тази причина, видно от анкетите, успешно и устойчиво развитие на туризма може да се реализира само в тясно сътрудничество между всички действащи фактори.
Необходимо е изграждането на ново мислене у хората за обединяване на усилията, специализиран стратегически подход за целенасочено развитие на сектора, който изключва работата “на парче”.

4. Инфраструктура.

4.1. Планова обезпеченост
В Община-Луковит  има 12 бр. населени места,организирани в един град и 12 бр. Кметства.,с обща площ на територията 453 337 дка.
С одобрени ЗРП са 11 бр. населени места. Изключение прави с. Бежаново
чиито РП е от 1956 год. В новия планов период е наложително да се изработи нов КП и ЗРП за с. Бежаново, тъй като стария е от преди около 45 год.
До момента са изработени 233 ха от актуализацията на кадастралния план на гр.Луковит.Остават за изработка още 35 ха.

 4.2. Техническа инфраструктура

Транспортна инфраструктура

Дължина на пътната мрежа в общината

Видове пътища Обща дължина % от общата мрежа
1. Обща дължина на пътната мрежа 142  891 100,00
2. Републиканска пътна мрежа 78  861 55,2
2.1. Първокласни пътища - -
2.2. Второкласни пътища - -
2.3. Третокласни пътища - -
3. Общинска (четвъртокласна) пътна мрежа 64  030 44,8

На територията на Община Луковит има изградена пътна мрежа от общински пътища – ІV клас с обща дължина 64.030 км. През Общината минават и част от първокласната и третокласната мрежа на страната.
По-голяма част от общинските пътища са в крайно лошо състояние. Настилките са разрушени, а пътните съоръжения в някой случаи не изпълняват предвидените им функции.
Това е сериозна пречка за придвижване на населението до Общинския и Областния център и за осъществяване на декларирани инвестиционни намерения от страна на фирми, желаещи да извършват икономическа дейност на територията на Общината.
Финансиран със средства на Общината и целеви средства от Републиканския бюджет през 2003 год. завърши основния ремонт на “Път ІV-30038-Луковит-гара Карлуково”. С приключването на ремонта се осигури безпрепятствено движение на МПС посока от гр. Луковит към село Карлуково, Психоболница - с.Карлуково и Кариера - с.Карлуково, което преди ремонта на пътя  създаваше сериозни комуникационни проблеми.
През 2003 год. започна и ремонта на мостово съоръжение -“Мост на км. 11+330 на път ІV-30038 Луковит – гара Карлуково” финансиран с целеви средства от ПКЗНБАК при МС-София. Обекта предстои да бъде завършен през 2005г.
През 2003 год.  отново с целеви средства  отпуснати от МРРБ започна и ремонта на път ІV-30042 Луковит - с. Карлуково.

4.3. В и К системи

Водоснабдяване

С помощта на Социално-инвестиционния фонд бяха изградени два обекта:

  • “Главен клон І от вътрешната водопроводна мрежа на с. Дерманци” и “Реконструкция тласкателен водопровод в с. Бежаново”
  • Успоредно с изпълнение на обект: “Водоснабдителна група - Златна Панега - Западен клон”, който се финансира от МРРБ през 2003год. започна “Реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа в селата Беленци и Карлуково”, което още не е приключило. С реализирането на тази реконструкция ще се осигури нормално водоподаване  на споменатите села, които към момента са в постоянен воден режим през по-голямата част от годината. Предвижда се да бъдат подменени 1475 л.м. водопровод в с. Беленци и 932 л.м. в с. Карлуково.

Канализация
През 2004 год. продължи изграждането на “Колектор ІІ от РШ 1 до РШ 17 от канализационната мрежа на гр. Луковит  с обща дължина 1.15 км. Обектът е започнат през 2002 г. Предстои завършването му през 2005-2006 г.
В село Дерманци има частично изградена канализация. През 2001 год. беше изграден и въведен в експлоатация Канализационен колектор І-първи етап. Строителството беше осъществено чрез съфинансиране между Община-Луковит и Фонд за регионални инициативи - София (сегашен Социално-инвестиционен фонд).

4.4. Електроснабдяване
Изградената в Община-Луковит мрежа ВН и мрежа НН е в добро състояние. През 2003 г. на територията на общината са подменени 2830 л.м. въздушна мрежа НН и 924 л.м. подземна мрежа НН. През 2004 г. на територията на общината са подменени 4706 л.м. въздушна мрежа НН и  1220  л.м. подземна мрежа НН.

4.5. Газификация
През 2004 год. започна изграждането на обект “Газификация - гр. Луковит”. По одобрен проект  се изгражда Клон І от същия, захранващ централната част на града.
Предимство на Общината във връзка с бъдещото и газифициране е наличието на съществуващ АГРС, който довежда газта от газонаходището в с. Ъглен –Община Луковит. По настояще в гр. Луковит има газифицирани две предприятия - “Витавел”-АД и “Звезда”-АД (Площадка А), захранващи се от два отделни газопровода от  съществуващ АГРС .
Общинското ръководство в краткосрочен план  предвижда с предимство да бъдат газифицирани обществени обекти като училища, детски градини, болници, административни сгради и перспективни промишлени предприятия, които с голямата си консумация да доведат до акумулиране на средства в мрежата за инвестиране в бита и социалната сфера.
Отоплението на СОУ “А.Константинов” - Луковит  е вече с  природен газ.  Предстои и изработване на проекти за преустройство на парната инсталация и на ДММФУСИ.

4.6. Енергийна ефективност
С развитието на пазарната икономика и с прехвърлянето на голяма част от отговорностите от централната към местните власти, проблемите, свързани с енергийната ефективност придобиват все по-голямо значение за Община Луковит.
Енергоснабдяването е много важен елемент за Общината, тъй като енергийните разходи представляват 12 % от общите разходи. Общината предприе мерки за подобряване ефективността на уличното осветление в гр. Луковит и развитие на газификацията на територията на града.
Основните причини за високата енергоемкост на нашата икономика са: наследена енергоинтензивна структура; морално остарели технологии; неблагоприятен енергиен баланс на домакинствата и др. Пречки при реализацията на целенасочени действия за ЕЕ са: липса на стимули за рационално енергопотребление; недостатъчна осведоменост на потребителите за възможностите за намаляване на консумацията; недостатъчната институционална база; затруднен достъп до инвестиции по проектите за ЕЕ и др.

V. ФИНАНСОВИ ФАКТОРИ.

Финансовите данни за предходните години, както и прогнозни разчети за бъдещи периоди са дадени в приложенията:
Приложение - 2 
Приложение - 3

VІ. ДЕМОГРАФСКИ ФАКТОРИ.

1. Население.
Населението на Община-Луковит в края на 2003  г. възлиза на 21446 (13.12 % от населението на Област - Ловеч и 1.84 % от населението на Северния Централен район) 49.45 %от населението е концентрирано в административен център гр. Луковит(10 606 ж.), докато останалите жители живеят в 11 села от общината. Общо взето тази тенденция се запазва и през 2004 год.

Данни за населението в Община Луковит

ГОДИНИ ОБЩО МЪЖЕ ЖЕНИ В ГРАДА МЪЖЕ ЖЕНИ В СЕЛАТА МЪЖЕ ЖЕНИ
1997 22 740 11 140 11 600 10 910 5 356 5 554 11 830  5 784 6 045
1998 22 367 10 952 11 415 10 720 5 264 5 456 11 647 5 688 5 959
1999 22 293 10 925 11 368 10 719 5 263 5 456 11 574 5 662 5 912
2003 21 446 10 550 10 896 10 606 5 201 5 405 10 840 5 349 5 491
2004 21 257 10460 10 797 10 527 5 158 5 369 10 730 5 302 5 428

Разпределение на населението в Община Луковит – 2003 год.

 

Общината  не е гъсто населена за условията на страната. Средната гъстота на населението в Общината е близо 48 д/км2 ,  при 65 д/ км2   за Северен централен район  и  70 д/км2 за България .
Въпреки значителните механични движения (заселени през 2003 г. 531 д. или 24.75 о/оо и изселени 444 души или 20.70 о/оо) общината има слабо положителен механичен прираст (4.05 о/оо), а за 2004 год. той е 0 о/оо.Механичното движение не се очертава като основен фактор за общата динамика на населението на общината, но е необходимо да отбележим, че  за периода 2000 – 2004 год. средния прираст е положителна величина от 111.4 човека.

     Справка за механичния прираст на Община Луковит за периода 2000 – 2004 г.
години 2000 2001 2002 2003 2004
заселени 1284 1534 597 531 390
изселени 1103 1074 768 444 390
прираст 181 460 -171 87 0


Делът на градското население в Община Луковит е много по-нисък от средния за Област Ловеч, страната и Северния Централен район (49.45% срещу 60.66 %, 69.75% и 67.81 %).

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2003 Г. ПО РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ,
ОБЛАСТ И ОБЩИНА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ

Райони за планиране
Области
Общо В градовете В селата
всичко мъже жени всичко мъже жени всичко мъже жени
България 7 801 273 3 790 840 4 010 433 5 441 727 2 626 271 2 815 456 2 359 546 1 164 569 1 194 977
Северен центр. 1 165 806 567 178 598 628 790 628 383 691 406 937 375 178 183 487 191 691
Ловеч 163 342 80 090 83 252 99 077 48 882 50 195 64 265 31 208 33 057
Луковит 21446 10550 10896 10606 5201 5405 10840 5349 5491

 

Справка за естествения прираст на Община Луковит за периода   2000 - 2004 г.
години 2000 2001 2002 2003 2004
родени 259 243 225 267 264
починали 424 432 432 420 444
прираст -165 -189 -207 -153 -180

Показателите за естествения прираст на населението в общината за последните години са доста неблагоприятни. За 2003 г. раждаемостта е 12.82 о/оо, (8.55 о/оо  за Област  Ловеч, 7.79 о/оо за Северния Централен район и 8.63 о/оо за България), смъртността – 19.30 о/оо (17.92 о/оо  за Област Ловеч, 16,37 о/оо и 14,34 о/оо), а естественият прираст е – 7.13 о/оо (- 9.37 4 о/оо – 8.58 о/оо и  – 5.71 о/оо ). 
Половата структура на населението е сходна с тази в областта, Северния централен район и страната ( 50.97 %, 51.35 % и 51.40 % )  –  лек превес на жените (50.81%). 
През 2003 год. 19.11% от населението на Община Луковит е в под трудоспособна възраст, 52.61 % - в трудоспособна и 28.27 % - в над трудоспособна възраст. 
Възрастовата структура е много близка до типичната за областта, но по-неблагоприятни стойности в сравнение със Северния Централен район и по-силно изразени с тези за страната.

Население под, във и над трудоспособна възраст.

 


Върху обхвата на населението в трудоспособна възраст влияние оказва както естествения процес на развитие на населението, така и направените законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.
Населението в трудоспособна възраст към края на 2003 год. е 11 020 души или 52.61 % от цялото население на Община Луковит. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила със 100 души.
Населението над трудоспособна възраст през 2003 год. е 5920 души. За една година то е намаляло с близо 209 души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртност), но и на изключването от тази категория на част от населението поради промяна във възрастовата граница за пенсиониране. 
Сред населението под трудоспособна възраст в Община Луковит, за периода 2000-2002 год. се очертава трайна тенденция за намаление, но през 2003 год. тази бройка се покачва от 3986 души (2002 г.) на  4004 души.

2. Заболеваемост.

Хоспитализирана заболеваемост в “МБАЛ-Луковит”ЕООД Луковит по нозологични единици и възрастови групи

Нозологични   единици От 0 до 17 год.2001,2002,2003 на 18 г. и повече
2001,2002,2003
1. Инфекциозни болести и параретози 7-104-99 10-7-10
2. Новообразувания 0-0-1 33-20-30
3. Болести по еднокринните жлези на храненето, обмяната и разстройство на имунитета 1-0-2 82-157-275
4. Болести на кръвта и кръвотоворните органи 1-2-0 5-16-9
5. Психични растройства 0-2-0 60-20-18
6. Болести на нервната система и сетивните органи 11-14-17 65-76-261
7. Болести по органите на кръвообращението 1-1-4 585-750-1354
8. Болести на дихателната система 274-325-532 98-118-349
9. Болести на храносмилателната система 
(в т.ч.и апендицит)
44-95-173 220-260-455
10. Болести на пикочополовата система 24-13-28 205-154-282
11. Усложнения на бременността, ражданията и следродовия  период 0-0-128 800-802-1187
12. Болести на кожата и подкожната тъкан 21-17-11 46-28-22
13. Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан 1-1-4 56-64-181
14. Вродени аномалии 0-2-1 2-3-0
15. Някои състояния, възникващи през периталния период 1-259-0 0-0-0
16. Симптоми, признаци и недобре определени състояния 0-5-7 1-3-10
17. Травми и отравяния 54-35-43 226-171-243

         
Дейността на стационарите в МБАЛ - Луковит бележи трайна тенденция към увеличаване  броя на хоспитализираните пациенти. За 2001 год. хоспитализираните до 17 години са 440, а към 31.12.2003 год. – 1050 бр., а тези над 18 год. за 2001 год. са  2494 бр. при 4686 бр. за 2003 год. 
Прави впечатление драстичното увеличение в бройката /от 585 на 1354/ на пациенти над 18 год. с болести по органите на кръвообращението. Същото положение е и с хоспитализираните с усложнения на бременността, ражданията и след периода на раждане при 800 бройки през 2001 год. се покачват на 1187 бр. за 2003 год.
Към момента на изготвяне на настоящата програма не се наблюдава сезонно увеличение на населението в следствие на туристическа дейност.

VІІ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ.
  1. Заетост.

1.1. Заетост на населението.

Съотношението на безработните по възрастови групи е показано на следващата таблица:

Показатели
Декември 2003
Юни 2004
брой
%
брой
%
Общ брой регистрирани
1 850   1 575  
До 19 години    111   6.00      83  5.27
От 20 до 24 години    206 11.14    139  8.83
От 25 до 29 години    231 12.49    189  12.00
От 30 до 34 години    237  12.81    208  13.21
От 35 до 39 години    194  10.47    176  11.17
От 40 до 44 години    190  10.27    162  10.29
От 44 до 49 години     191  10.32    185  11.75
От 50 до 54 години     222  12.00    194  12.32
На 55 години.     268  14.49    239  15.16

1.2. Основни данни на пазара на труда в община Луковит.

Състояние
Средносписъчният брой на регистрираните безработни през 2003 год. наброява 2026 лица. В сравнение с предходната година се наблюдава спад с 18.54 на сто, а спрямо 2001 год. – спад с 16.86 на сто, което бележи тенденция към намаляване на безработицата.
В годишен аспект равнището на безработицата спрямо икономически активното население е 20.02 %.

Структура на безработицата по пол  - 2003
 

Към края на м. юни 2004 год. регистрираните безработни лица от община Луковит в Дирекция “Бюро по труда” са 1575 лица, което изразено спрямо икономически активното население определя 17,04 % безработица. В сравнение със същия период на 2003 година се наблюдава намаление с 510 лица или 24.46 на сто, а спрямо края на първото полугодие на 2002 год. намалението е със 39,56 на сто.

Структура на безработицата по пол – м. юни 2004

 

2.3. Мерки и дейности за намаляване на безработицата.  
Конкретните дейности в тази посока са следните:

  1. Повишаване ефективността на посредническата дейност на БТ;
  2. Реализиране на програми и насърчителни мерки, създаващи условия за борба с младежката безработица;
  3. Реализиране на програми и насърчителни мерки, създаващи условия за предотвратяване на продължителната безработица;
  4. Превенция и ограничаване на безработицата сред лицата над 50 годишна възраст;
  5. Реализиране на програми и мерки, създаващи условия за борба с дискриминацията и насърчаване на социалното включване чрез достъп до заетост –  включване в  обучението за заетост хора с трайни увреждания, насърчаване на работодателите да наемат безработни лица – самотни майки, лица  изтърпели ефективно наказание “лишаване от свобода”, лица с намалена работоспособност;
  6. Насърчаване на предприемачеството и стартиране на самостоятелна стопанска дейност;
  7. Реализиране на насърчителни мерки за обучение, насочени към предприемачество и запазване на заетостта;
  8. Насърчаване мобилността на пазара на труда;
  9. Осигуряване на  възможности за равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда;
  10. Реализиране на програми и мерки за стимулиране на работодателите да разкриват работни места и да наемат безработни лица;
  11. Изпълнение на междуправителствени спогодби за обмен на работна сила.
  12. Повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила съобразно търсенето на пазара на труда.
  13. Професионално информиране и консултиране на безработни и заети лица и учащи се;
  14. Обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни  и  заети лица;
  15. Мотивационно обучение на безработни лица;
  16. Реализиране на програми и мерки, създаващи условия за развитие на умения, необходими  за пазара на труда.

VІІІ. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ПРОЕКТИ.

Основните национални и международни източници за финансиране на екологични проекти са: Републиканският бюджет; Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; Националният доверителен екофонд; Предприсъединителните фондове на Европейския съюз за държавите кандидатки за членство – ИСПА,  Програма ФАР и САПАРД; Механизмът “съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата; Споразуменията за двустранно сътрудничество; Международни организации и финансови институции

Републикански бюджет

Ежегодно с Приложениекъм Закона за държавния бюджет на Република Българияза съответната година се приема финансирането на общински инвестиционни екологични обекти: градски пречиствателни станции за отпадъчни води, довеждащи колектори към тях, канални помпени станции и общински депа за битови отпадъци. Във връзка с подготовка на проекта на Приложение към Закона за държавния бюджетобщините представят своите писмени предложения пред МОСВ и МФ няколко месеца преди стартиране на процедурата за разработване на Закона за държавния бюджет за съответната година.


В проекта на Приложение на Закона за държавния бюджет за Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство се включват:
  • обекти, които са включени в Приложението  на Закона за Държавния бюджет за предишната година и са преходни,
  • обекти съфинансирани от чуждестранни донорски програми,
  • обекти, залегнали в приетите от Министерския съвет Национална програма за управление на отпадъците и Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води с над 10 хил. еквивалентни жители, както и колектори към включени в националната програма градски пречиствателни станции за отпадъчни води.
Необходимо условие за включване на обекти в проекта на Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство е и наличието на пълна готовност за строителство, изискваща се съгласно Закона за устройство на територията.

При изготвяне на окончателния поименен списък, който е приложение към Закона за държавния бюджет, МФ изисква и взема под внимание становището на МОСВ за съответствието на предлаганите обекти за финансиране с приоритетите на националната екологична политика.

През 2004 г. със средства от държавния бюджет ще се изграждат 39 общински екологични обекта. Общият размер на целевата субсидия е 32 млн. лв.

Предпиятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е създадено със Закона за опазване на околната среда. Функционирането му е регламентирано чрез Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПМС 319/29.12.2002г., ДВ бр.3 от 10.01.2003г.).

От Предприятието (ПУДООС) се финансират приоритетно инвестиционни обекти, които са включени в Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители в Р. България, Националната програма за управление на дейностите по отпадъците и Националния план за опазване на биологичното разнообразие.

Средствата от предприятието се разходват и за:

  • изграждане на  съоръжения за пречистване на отпадъчни води; довеждащи колектори към тях;
  • изграждане на съоръжения за улавяне или обезвреждане на вредни компоненти, замърсяващи атмосферния въздух;
  • газификация и други алтернативни източници на енергия, намаляващи замърсяванията;
  • съоръжения, предназначени за намаляване на замърсяванията от транспорта и енергетиката;
  • съоръжения за опазване на земята, за борба с ерозията;
  • съоръжения за депониране, обезвреждане и преработка на отпадъци и др.

За изграждане на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения се отпускат на общини безвъзмездни помощи за населени места до 2000 души и обща стойност на проекта до 300 хил. лева. 
Със средства от ПУДООС се финансират и проекти за развитие на екотуризъм (изграждане на екопътеки, поставяне на пейки, маркировки, информационни материали и др.), ако те се изграждат в населени места от планински райони.  
Средствата от ПУДООС се отпускат под формата на безвъзмездни помощи на общини и безлихвени заеми на фирми. Финансират се проекти в работна фаза, които имат непосредствен екологичен ефект и допринасят до действителни ползи за околната среда.

На общини се отпускат безлихвени заеми за закупуване на кофи за смет, контейнери и сметосъбираща техника, след представяне на молба в напълно окомплектован вид и приложен план за управление на отпадъците и информация за размера на таксите за смет. 
Министерството на околната среда и водите обявява два пъти в годината тематичен конкурс “За чиста околна среда”. Номинират се най-икономичните проекти за почистване на терени, замърсени с битови отпадъци и озеленяване. Критериите и условията за участие в него се публикуват в средствата за масова информация  (вестници “Труд” и “24 часа”). 
Извършва се финансиране на планове за дейности в Националните паркове и защитени територии по утвърдени от МОСВ годишни програми, които съдържат мероприятия по поддържане на прилежащите им терени и защитените територии. Проекти за безопасно съхранение на пестициди се финансират от ПУДООС след одобрение от Междуведомствена експертна комисия. 
Кредити се отпускат при максимални условия 2 год. гратисен период и 3 год. срок за възстановяване и се обезпечават с банкова гаранция. Отпускат се средства в размер до 70% от стойността на проекта при осигурено 30% собствено участие. 
Управителният съвет на ПУДООС одобрява по утвърдени критерии програми за финансиране на проекти, касаещи просветна и пропагандна дейност всяко полугодие. 
По своята същност ПУДООС е с инвестиционно предназначение, около 80% от средствата се разходват за инвестиционни проекти, но се отделят средства и за проекти с неинвестиционен характер, научни разработки, просветна и пропагандна дейност, изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг и контрол по опазване на околната среда.

Национален   доверителен   екофонд

Фондът е създаден като самостоятелно юридическо лице със Закона за опазване на околната среда за управление на средствата, предоставени като дарение на България от Правителството  на Конфедерация Швейцария по сделката “Дълг срещу околна среда” между България и Швейцария.

Приоритетни области за фонда са:

  • ликвидиране на стари замърсявания,
  • намаляване замърсяването на въздуха,
  • опазване чистотата на водите,
  • опазване на биологичното разнообразие.

От общия размер на финансирането на изпълнени проекти и проекти в процес на изпълнение най-голяма е общата стойност на финансирането на проекти, внесени от общини, следвани от проектите от национални институции, от фирми и от научни институти.

Предприсъединителни  фондове на Европейския съюз за държавите кандидатки за членство

Предприсъединителните фондове действат в периода на подготовката на страните-кандидатки за членство в ЕС за пълноправно членство. Чрез тях България ще получи определено финансиране - около 100 млн. евро годишно по Програма ИСПА (по около 50 млн евро годишно за секторите транспорт и околна среда) и 52 млн. евро годишно по САПАРД.  Предприсъединителното съдействие се предоставя за периода  2000 - 2006 г. първоначално на всички страни-кандидатки, като впоследствие от м. май 2004 год. постепенно насочено само към страните, които ще се присъединят на по-късен етап. Това предприсъединително съдействие от една страна има за цел да подпомогне развитието на инфраструктурата  главно в областта на транспорта и околната среда и да съдейства за развитието на селското стопанство, а от друга, постепенно да подготви администрацията да работи с процедурите, характерни за структурните фондове на ЕС, от които се ползват само страните – членки.

Програма ИСПА – сектор “околна среда”

Програмата е отворена за България за периода 2000-2006 г. Стойността за целия седемгодишен период е около 350 млн. евро, или средногодишно около 50 млн. евро. Проектите се предлагат от Правителството на България чрез Съвета по регионално развитие към Министерски съвет. 
Финансират се големи инвестиционни обекти на стойност минимум 5 млн. евро, приоритетни за страната в съответствие с приети Национални програми в секторите “подобряване качеството на водите”, “управление на отпадъците”  и “опазване качеството на въздуха”. Проектите се предлагат и управляват на национално ниво, като в подготовката им активно се включват общините. В Стратегията по ИСПА на България, сектор “Околна среда”  е определен предварителен списък на обектите за периода. Стратегията е одобрена от Съвета по регионално развитие към Министерски съвет и представена в Европейската Комисия. Промени в списъка на проектите за ИСПА се извършват единствено след разглеждане и одобрение от Съвета за регионална политика към Министерски съвет. Съветът се ръководи от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е Национален координатор за Програма ИСПА за България.


Подкрепените по ИСПА проекти трябва да бъдат устойчиви и след датата на присъединяването.  Проектите трябва да съответстват на нормите и стандартите на ЕС, на секторните  политики на ЕС и да спазват принципа на устойчивото развитие. Всички проекти трябва да бъдат финансово устойчиви за да покриват бъдещи оперативни  разходи и разходи по  поддръжката.
  • Приоритети :
  • подобряване качеството на въздуха
  • управление на отпадъците
  • подобряване качеството на водите

За финансова помощ чрез ИСПА могат да кандидатстват:

  • отделни проекти
  • етапи от проект, които са технически и финансово независими (тук спадат и необходимите за осъществяването на един проект проучвания - предварителни, за приложимост, технически и др.
  • групи проекти
  • проектни схеми

Екологичните проектите, които получават подкрепа по ИСПА трябва бъдат в съответствие със законодателството на ЕС в  сферата на опазване на  околната среда. 
Проектите  трябва:

  • Да бъдат приоритет в Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз и да подпомагат  страната да се съобрази с европейските директиви в областта на околната среда, които  изискват големи инвестиции.
  • Да бъдат в съответствие с техническите спецификации и стандарти за качество на ЕС  и да се осъществяват в правна и административна рамка в съответствие с правото на Общността.
  • Да демонстрират  екологична “ефективност”: да засягат максимален брой хора и да демонстрират количествено намаляване на замърсяването, да оказват влияние върху запазване на здравето на хората, да предпочитат превантивните действия пред оздравителните.
  • Да съответстват на принципа “замърсителят плаща” – трябва вече да действа съответна система за такси и санкции.
 
Програма ФАР

По Програма ФАР се финансират проекти по две основни линии – Национална програма ФАР и Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество.

Национална Програма ФАР

До стартирането на Програма ИСПА през 2000 г. бяха одобрени и финансирани няколко инвестиционни проекта на общини за сектор “Околна среда”. От 2000 г. Националната Програма ФАР в областта на екологията е ориентирана изключително към институционални проекти, т.е. проекти за обучение и подобряване на административния капацитет на институциите  за прилагане на екологичното законодателство. Проектите се осъществяват по т.н.схема “побратимяване”. Характерното за този тип проекти е съвместната работа на експерти от български министерства и други административни институции с компетенции в областта на прилагане на екологичното законодателство с експерти от екологични министерства и агенции от страните-членки.  
Основни дейности, които могат да се извършват в рамките на проектите по побратимяване са:

  • разработване на нормативни актове и програми в областта на околната среда;
  • подготовка и провеждане на обучителни семинари;
  • разработване, отпечатване, разпространение на методически и информационни материали;
  • провеждане на информационни кампании.

В рамките на проектите по побратимяване е допустима и инвестиционна компонента, но единствено и само свързана с институционалната част на проекта и насочена към подобряване на условията за работа по прилагане на екологичното законодателство от институциите. Типичен пример е доставката на контролно-измервателна апаратура, компютри и софтуер и др., необходими за работата на администрацията и прилагане на познанията и уменията, придобити в рамките на обучителните програми. 
През последните години чрез приетите закони и подзаконови актове в областта на околната среда се делегираха редица права и задължения на общинските администрации за прилагане на това законодателство. Общините чрез техни регионални и национални сдружения могат да предложат и реализират успешни проекти по схемата “побратимяване”.

Трансгранична Програма ФАР: България – Гърция и България – Румъния

Един от приоритетите на тази Програма е “Околна среда”. Възможна е реализацията както на проекти за техническа помощ, така и на инвестиционни проекти, в т.ч. общински проекти. В рамките на проекти за техническа помощ могат да се подготвят инвестиционните проекти така, че да отговарят на изискванията на Програмата за кандидатстване и одобрение на инвестиционен проект. Типичен пример е проекта по трансгранична програма ФАР България – Гърция за изграждане на три селищни пречиствателни станции за отпадъчни води в поречието на река Арда /Мадан, Златоград, Рудозем/. Първоначално беше подготвен и одобрен проект за техническа помощ, в рамките на който се извършиха предварителни проучвания за трите пречиствателни станции, подготвиха се необходимите апликационни форми и тръжни документи. През следващата финансова година беше прието предложението за финансиране строителството на трите пречиствателни станции.
Въпреки, че не е поставено като условие,  препоръчително е проектите по Трансгранична Програма ФАР България – Гърция да са от интерес не само за българската, но и за гръцката страна. Проекти, в резултат на които се подобрява качеството на трансграничните реки с Гърция, са подходящ пример.
Независимо дали са инвестиционни или проекти за техническа помощ, те трябва да са свързани с прилагане на европейското екологично законодателство.


Изискване на Трансгранична Програма ФАР България-Румъния е наличието на “огледалност”, т.е. реализацията на идентични проекти на територията на Румъния и България в пограничините региони.Това означава, че трябва да има предварително съгласие и договореност между двете страни за подготовката и реализацията на подобни проекти. Типичен пример е реализирания в момента проект за изграждане на системи за контрол на качеството на атмосферния въздух в четири двойки български и румънски градове по поречието на р.Дунав.

Проектите по Трансгранична Програма ФАР се координират от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Обичайна практика е екологичните проекти да се подготвят и предлагат от Министерство на околната среда и водите.

Програма САПАРД

Фондът за подпомагане на предприсъединителните мерки в селското стопанство и земеделското развитие в държавите-кандидатки през периода на подготовката за членство  е познат под наименованието САПАРД.  Той подкрепя създаването на устойчиво селско стопанство и устойчиво земеделско развитие при спазване на изискванията за опазване на околната среда. 
Проектите по Програма САПАРД се координират от Министерство на земеделието и горите (Агенция САПАРД).


Всяка страна-кандидатка трябва да представи на Европейската комисия своя национален план за развитие на селското стопанство и селските райони. Въз основа на плана, Европейската комисия разработва конкретната програма САПАРД за съответната страна.

Българският “Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 г.” е представен от Министерството на земеделието и горите и е приет от българското правителство през октомври 1999 г. Съгласно  Националния план Програма САПАРД има четири приоритетни области с подпрограми и мерки към тях.През тази година (2004 г.) предстои стартирането на мерките, насочени към екологични проекти.

Механизми и условия за кандидатстване с проекти
По програма САПАРД се финансират два вида проекти:

  • публични инвестиции (в този вид проекти могат да се включат общините)
  • частни инвестиционни схеми (за земеделски стопани, производители, преработватели и др.)

Изискването за национално съфинансиране на проектите е както следва:

  • публични инвестиции: за тях безвъзмездната помощ от ЕС ще бъде 75%, а останалите 25% ще се финансират от  бюджета
  • частни инвестиционни схеми: от тях се очаква генерирането на приходи и затова субсидията ще бъде в размер на 50% (от които 75% безвъзмездна помощ от САПАРД и 25% от държавния бюджет), а останалите 50% от средствата трябва да се осигурят от частното участие на земеделските производители
Кандидатурите за финансиране на проекти се представят в регионалните агенции САПАРД. Желаещите да кандидатстват за финансиране по САПАРД трябва да направят следните конкретни стъпки:
  • Да проверят в коя от приоритетните области и мерки се вписва дейността, за която те искат да получат финансиране.
  • Да проучат условията за кандидатстване и конкретните изисквания, съдържащи се в съответната Наредба за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
  • Ако отговарят на условията, посочени в съответната Наредба, кандидатите подготвят молба и към нея прилагат всички документи, които се изискват от Наредбата.
  • Молбата заедно с документите се представя в Регионалната дирекция на агенция САПАРД.
  • Регионалната дирекция на агенция САПАРД извършва техническа проверка и изготвя становище за одобрение или отхвърляне на проекта  в срок от един месец.
  • Молбата, приложените документи и становището на регионалната дирекция на  агенция САПАРД се изпращат в оперативния отдел по прилагане мерките на Националния план за развитие на земеделието и селските райони към агенция САПАРД .  Там се изготвя предложение за одобрение или отхвърляне на проекта в зависимост от това, дали той отговаря на приоритетите и дали са спазени изискванията на съответната Наредба. 
  • Предложението за одобрение или отхвърляне на проекта се изпраща на комисията за избор на проекти към Агенция САПАРД и изпълнителния директор на Държавен фонд”Земеделие” взема решение за одобрение или отхвърляне на проекта.

Какво подпомага САПАРД

От средата на 2001 г. се финансират следните мерки:

  • Инвестиции в земеделски стопанства;
  • Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти;

2.1. Развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на 
възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи.
През   2004 г. се очаква да  стартира финансирането по следните  мерки:

  • Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда;

1.4. Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски; стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти;
1.6. Управление на водните ресурси;
2.2. Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции;
2.3. Развитие и подобряване  на междуселищната инфраструктура.

Министерство на околната среда и водите очаква особена активност от страна на общините за кандидатстване по  т. нар. “публични мерки”, които имат пряко отношение към опазването на околната среда, а именно по мерките за - Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда; Управление на водните ресурси; Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции; Развитие и подобряване  на междуселищната инфраструктура.  

МЕХАНИЗМИ “СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” В РАМКИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМРАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА

Протоколът от Киото въвежда икономически механизми за изпълнение на задълженията на страните по Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК). Протоколът позволява няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите от парникови газове, наречени “гъвкави механизми”. Това са механизмите съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие. 
Възможност за допълнително финансиране на екологични проекти представлява единствено механизмът съвместно изпълнение. Той дава възможност развитите страни да участват в проекти за намаляване на емисиите от парникови газове на територията на България. Количеството Единици редуцирани емисии или част от това количество, постигнато в резултат на проекта за периода 2008 – 2012 г., може да бъде закупено от съответната развита страна с цел постигане на нейното задължение по Протокола. 
До момента България има подписани общо три Меморандума и две Споразумения за сътрудничество по механизма съвместно изпълнение със следните страни: Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Дания, Конфедерация Швейцария и Прототипния Въглероден фонд на Световната банка. До края на годината предстои да бъдат подписани подобни споразумения с Федерална Република Германия и Япония. 
Подходящи проекти за съвместно изпълнение за редуциране на емисии на парникови газове могат да бъдат в следните области: замяна на изкопаеми горива (въглища, мазут) с възобновяеми (биомаса) или ниско-въглеродни (природен газ), комбинирано производство на топло и електроенергия, подобряванена енергийната ефективност, усъвършенстване на горивните и производствените процеси, използване на възобновяеми енергийни източници, улавяне и оползотворяване на биогаз от депа за отпадъци, както и увеличаване на потенциала за поглъщане на емисии от въглероден диоксид от горите чрез залесяване и презалесяване и др. 
За участие в механизма съвместно изпълнение е необходимо да се разработи проект от гореизброените области и да се изчислят очакваните редуцирани емисии на въглероден диоксид еквивалент за периода 2008 – 2012 г. Основната част от инвестицията в проекта трябва да бъде осигурена, защото с помощта на механизма може да се покрие само част от общата инвестиция. Размерът на тази част зависи от количеството редуцирани емисии и от цените, които предлагат съответните страни.  
Няма ограничения по отношение на проекто-вносителя - той може да бъде частна, общинска или държавна фирма. Чуждестранно участие също е възможно. 
Всяка от страните, които искат да закупят редуцираните емисии от проекта, имат специфични условия и изисквания за кандидатстване на проекти за съвместно изпълнение (със или без тръжна процедура, специални формати за представяне на документацията и др.). 
Собственикът на проекта трябва да кандидатства директно в съответната страна. 
От страна на МОСВ е необходимо проектът да получи одобрение. 
Посредством използването на механизма съвместно изпълнение в България могат да се привлекат инвестиции за частния и общинския сектор, както и да се увеличи трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на Европейските норми и стандарти. Проектите за съвместно изпълнение имат също допълнителен екологичен и социален ефект.

 

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Кралство Холандия Министерството на външните работи на Р България е координатор за проектите по програма MATRA, която се изпълнява в рамките на подписания между Р България и Кралство Холандия Меморандум за разбирателство. 
Програмата MATRA Pre-Accession (предприсъединителна) предвижда финансиране само на дългосрочни проекти, чиято основна цел е институционално укрепване на правителствения сектор за приемане и прилагане на acquis communautaire в следните сфери: сближаване на законодателството, реформа на публичната администрация, съдебна система и законотворчески процес, развитие на социалната политика и подобряване на условията на труд, екологична политика, образование, здравеопазване и благоустройство. 
Министерство на икономиката на Република България е координатор по отношение на проекти за техническо сътрудничество за 2004 г. по предприсъединителната част на програмата на Холандското правителство PSO. 
Целта на програмата е развитие и укрепване на дееспособна пазарна икономика чрез безвъзмезден трансфер на ноу-хау технологии и предоставяне на безвъзмездна техническа помощ (консултации, обучение, работни срещи, семинари и др.) за укрепване на правителствените институции в България в различни сектори на икономиката, със задача подпомагане на България за членство в ЕС чрез разработване на проекти за възприемане и прилагане на правото на ЕС. Програмата е разделена на два основни модула - за икономическо сътрудничество в приоритетни области: икономическо развитие, околна среда, финанси, енергетика, транспорт, селско стопанство (с бюджет за България 1,2 млн. евро годишно) и за подобряване на околната среда (с общ бюджет 2,5 млн. евро, който се отпуска общо за България, Румъния и Турция) 
Проектите са за дългосрочно изпълнение с продължителност 1,5 – 2 години. Те преминават през селекция от страна на Министерствата на икономиката на Р България и Холандия. И двете програми не позволяват покупка на оборудване на стойност над 10 % от цялата стойност на одобрения бюджет на проекта.

Федерална Република Германия
Сътрудничеството с Федерална република Германия е регламентирано от подписаната през 1993 г. Спогодба между Правителствата на Федерална република Германия и Република България за сътрудничество в областта на опазване на околната среда. 
Съгласно установената процедура по време на ежегодните заседания на Ръководната група за реализиране Спогодбата, се определят приоритетните области за двете страни, в рамките на които ще се финансират проекти по линия на двустранното сътрудничество. От направените от българска страна предложения германската страна избира два до три проекта, средствата за които се отпускат през следващата година. 
Освен на федерално равнище сътрудничеството с ФРГ се осъществява и в рамките на отделни провинции. Особено активно е то със Свободната държава Бавария. МОСВ участва активно в сесиите на Смесената комисия България – Бавария в раздел III – “Опазване на околната среда и регионално развитие”. В изпълнение на споразуменията, произтичащи от съвместния Протокол и Работната програма на Сесията, се осъществява съвместна работа в областта на  опазване на биоразнообразието, пречистването на води, изменението на климата и енергийната ефективност и превантивната дейност.

Дания – DANCEE
До 2004 г. по програма DANCEE, управлявана от Датската агенция за околна среда, са финансирани над 60 проекта в областта на околната среда, като безвъзмездната помощ от датска страна е около 37 млн. евро. Към настоящия момент се изпълняват общо девет съвместни проекта на стойност 2,3 млн. евро, които следва да приключат до края на 2004 г. Не се предвижда финансиране на други проекти, тъй като правителството на Кралство Дания е приело нова стратегия за програмата DANCEE. Приоритет е даден на страни от балтийския регион.

Австрия
Вече трета година поред се подписват ежегодни Споразумения за подпомагане между МОСВ и австрийското Федерално министерство на външните работи. За тази година е предвидено финансиране на два проекта в областта на опазването на околната среда на обща стойност 200 000 евро. Проектите се изпълняват с помощта на австрийската Федерална агенция по околна среда.

Кралство Белгия
Фландрия
Финансирането на екологични проекти от Фландрия се осъществява на основата на подписаното през месец май 2001 г. Споразумение за сътрудничество между правителствата на България и Фландрия, с което беше одобрена двугодишна Програма за българо-фламандско сътрудничество /2002-2004 г./. 
Проектите се подават до Дирекция “Европа-II” в Министерството на външните работи, откъдето се депозират пред Фламандската администрация за международни отношения. Проектите се реализират съвместно с фламандски партньор – компания, организация или институция, която се намира в границата на Фландрия, която от своя страна също трябва да депозира проекта пред фламандската администрация за международни отношения. 
Съгласно гореспоменатото споразумение, в началото на 2004 г. МОСВ, представи в Министерството на външните работи - Дирекция “Европа-II”, три проекта за финансиране от Фламандската страна: “Локален център за обучение, разработване на проекти и устойчиво развитие”, разработен от РИОСВ-Русе; “Институционално укрепване за инвентаризация и оценка на замърсените земи”, разработен от ИАОС; “Политика за оценка на пречистването на водите с екологични критерии”, разработен от Дирекция “Води” в МОСВ.

Валония
Финансирането на екологични проекти  от Валония се основава на Спогодбата за сътрудничество между правителството на Република България от една страна и правителството на Френската общност на Кралство Белгия и правителството на Валония от друга страна, подписано през октомври 1998г. и влязло в сила на 30 юни 2000 г. По силата на тази Спогодба през 2003 г. приключи изпълнението на Първата двугодишна програма за сътрудничество. На 13-14 ноември 2003 г. по време на заседанието на Смесената комисия България – Валония се подписа Протокол за Втора двугодишна програма. 
През 2003 г., Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството и водите представи в Министерство на външните работи проект за финансиране от Кралство Белгия - "Разработване  и прилагане на мониторинг на почвите и оценъчна рамка за България”. Проектът е одобрен, но не е стартирал.

Великобритания
Департаментът за околна среда, храни и селско стопанство (Defra) управлява Фонда Околна среда за Европа на Великобритания. Той подпомага проекти и дейности в областта на околната среда в страните кандидатки за ЕС и други страни в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Областите, в които се финансират проекти, са: решаване на непосредствени екологични проблеми; насърчаване на устойчиво управление и използване на природни ресурси; защита на интересите на обществеността по отношение на въздействията върху околната среда и здравето; опазване или възстановяване на околната среда; обмен на информация; участие на обществеността в процеса на вземане на решения. Средната стойност на един проект е 5 – 10 хил. лири стерлинги, но всеки случай се разглежда индивидуално. Таванът за финансиране е около 15 хил. лири стерлинги, но при добри проекти, които се нуждаят от по-голям бюджет, биха могли да се отпуснат и повече средства. Молбите трябва да бъдат придружени с писмо за подкрепа и препоръки от посолството на Великобритания в съответната страна и план-график на дейностите, дати за предаване на вътрешните и окончателния доклад и срещи с Defra и служителите на посолството. Предложените проекти трябва да бъдат подкрепени от министъра на околната среда  и водите. Попълнените молби се изпращат в посолството на Великобритания за разглеждане.

Княжество Монако
Княжество Монако финансира в България в продължение на повече от 10 години проекти, свързани със защитените територии, опазване на биологичното разнообразие, развитието на екотуризма и финансиране създаването на инфраструктура за екотруризъм. Разработен е план за управление на района Велека-Силистар. За 2004 г. са отпуснати 30 хил. евро за образователни програми, поддръжка на системата от информационни табла, създаване на структурна база за развитие на екотуризма в с. Фазаново и опазване на защитените територии.

Международни организации и финансови институции

Програма на ООН за развитие – ПРООН (UNDP)
ПРООН подкрепя проекти в областта на околната среда в България от създаването на Представителството в София през 1993 г. Към момента текущите проекти в област околна среда представляват 8% от програмата на ПРООН в България, с тенденция към увеличение. 
Проектите се финансират предимно от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ), тъй като ПРООН е една от трите Изпълнителните агенции на ГЕФ, заедно със Световната банка (World Bank) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). 
Специално внимание по отношение на бъдещи възможности за финансиране от ГЕФ и от други източници (например, предприсъединителните и структурни фондове на ЕС) заслужава текущият проект “Национална самооценка на възможностите на България за глобално управление на околната среда”. 
Към края на 2004 г. гореспоменатият проект ще произведе - чрез серия от междуведомствени консултации и съвместна работа на всички заинтересовани страни - План за действие за повишаване капацитета на България (вкл. нейните държавни и местни институции, НПО, бизнес и научни/академични среди) за интегрирано добро управление и изпълнение на националните ангажименти, свързани с Рамковата конвенция на ООН за промените в климата, Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването. 
Ако този План за действие бъде приет от Министерски съвет и успешно интегриран в националните стратегически и планови документи (напр. Националния план за развитие), той ще послужи като добра основа за последващо финансиране по линия на ГЕФ и други донори, включително ЕС. 
Към момента ГЕФ вече е отворен за предложения от страните за финансиране на проекти, произтичащи от процесите на Национална самооценка и подготвящите се Планове за действие. ПРООН България е в начален етап на анализ на възможността за изработване на такова предложение за проект към ГЕФ в областта на устойчивото управление на земите и почвите чрез Националния координатор на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Националната самооценка на възможностите и бъдещият План за действие могат да бъдат ефективни инструменти на националното планиране и финансиране на дейности в областта на глобалното опазване на околната среда, в случай че получат междуинституцинална подкрепа на високо политическо ниво – например, чрез Националната комисия по устойчиво развитие.

Nordic - фондове
Правителствата на Дания, Норвегия и Швеция създадоха фондове към ПРООН за финансиране на консултантски услуги и дейности в различни страни. Тези дейности трябва да са в рамката на устойчивото развитие и донорската политика на ПРООН. България може да получава средства по Датския и Шведския фонд. Молби за използване на фондовете могат да подават институции, неправителствени организации, индивиди, частният сектор или ПРООН. Молбите се подават до офиса на ПРООН в съответната страна, а проектите се администрират от Офиса за проекти на ООН (UNOPS) в Копенхаген. 
Чрез фондовете се финансират консултантски услуги. Дейностите, за които може да се кандидатства са: предпроектни проучвания, разработване на проекти, мисии за мониторинг, оценка, цели или частични проекти. 
Приоритетни области са: водоснабдяване и канализация, възобновяеми енергийни източници, инициативи в промишлеността и частния сектор, околна среда, образование и др. Биха могли да се разглеждат и проекти извън тези области.

CIM – проекти
CIM означава Център за международна миграция и развитие. Ръководи се съвместно от Германската асоциация за техническо сътрудничество (GTZ) и федералната служба за трудова заетост. CIM изпращат експерти при поискване в страни, които имат нужда от помощ в различни направления. 
Основни сектори, в които работят експертите на CIM са: околна среда и опазване, професионално обучение, подпомагане на частния сектор, икономическа и социална инфраструктура, и здраве. 
При кандидатстване се попълва официалния пакет от бланки за изпращане на експерт във вашата институция за период не по-малък от 24 месеца. 
При одобряване на заявката от страна на CIM заявителят трябва да подпише договор за назначаване на експерта, като му заплаща обичайната за страната средна заплата за тази позиция и бонуси, да му осигури работно място и да поеме транспортните му разходи (местни и международни). Разликата между българската и германската заплата се поема от CIM. 
На всеки 12 месеца CIM-експертът има право да получи от CIM по 2,6 хил. евро за оборудване и инструменти за работодателя си, както и веднъж за 24 месеца да получи еднократно 26 хил. евро за същата цел.

Централно-европейската инициатива
Централно-европейската инициатива е междуправителствен форум за сътрудничество. Основана е през ноември 1989 г. в Будапеща от 4 страни- Австрия, Италия, Унгария и Югославия. 
Понастоящем членуват 17 страни: Албания, Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Унгария, Италия, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Сърбия  и Черна гора, Словакия, Словения и Украйна. През 2004 г. ще се присъединят още 5 страни към ЦЕИ.
В ЦЕИ работят според Хартата на ЕС и всички документи от процеса в Хелзинки. Стреми се да работи с европейските организации и институции (ЕС, Европейски съвет, OECD, OSCE). Работи за обединяването на Европа. 
ЦЕИ има институционална връзка с Европейската банка за възстановяване и развитие, където доверителният фонд на ЦЕИ съществува от 1996 г. 
ЦЕИ на практика е отворена платформа за всякакви инициативи, програми и проекти, дадени от страните-членки според техните интереси. 
В ЦЕИ има 18 работни групи, сред които и по околна среда. Подгрупата за околната среда и транспорт е съпредседателствана от Австрия и Унгария. Създадена е за бъдещо развитие, координиране и оценка на прилагането на Декларацията за устойчив транспорт  в страните-членки на ЦЕИ. 
Доверителният фонд на ЦЕИ в Европейската банка за възстановяване и развитие може да финансира инвестиционни проекти в публичния сектор (инфраструктура и др.), частния сектор (промишленост, туризъм, производство на храни, приватизирани предприятия и др.), общинския сектор (общинска или екологична инфраструктура). ЦЕИ рядко участва като инвеститор, случаите на директни ЦЕИ инвестиции са кофинансирани от по-големи институции като Европейската банка за възстановяване и развитие, Световна банка, Европейската банка за инвестиции и др. Обикновено се осъществява техническа помощ под формата на грант.

Американска агенция за международно развитие (USAID)
За последните дванадесет години, Американската агенция за международно развитие подпомага Правителството на България в развитието и прилагането на природозащитни политики. 
ААМР финансира разработването на  първата в Европа Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. През 1995 г. Посланикът на САЩ в България официално я връчи на българското правителство. 
Това бе последвано от подкрепата от страна на ААМР за институционализирането на Националните паркове в България, както и за разработването на техните Планове за управление, като стъпка от прилагането на Стратегията. 
Приложението на Плановете за управление бе също подпомогнато от ААМР, което също така включи създаването на пилотни модели за развитие на екотуризма в местни общности, намиращи се около Националните паркове. 
Резултатът от тези пилотни проекти доведе до разработването на Национална стратегия и План за действиe за екотуризъм, в рамките на Проект Опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж.

Световна банка
В рамките на Партньорския инвестиционен фонд на ГЕФ Световна банка финансира проект Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването на обща стойност 7,5 млн. щатски долара. Проектът включва няколко компоненти: възстановяване на влажни зони по течението на река Дунав, управление на защитени територии – Калимок-Бръшлен, природен парк “Персина”, координация, управление и мониторинг.

ІХ. ПРИЛОЖИМО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

  • КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  • ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
  • ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ
  • ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА
  • ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ
  • ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
  • ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
  • ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
  • ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
  • ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И В ЕВРОПЕЙСКАТА МРЕЖА ЗА ИНФОРМАЦИЯ И НАБЛЮДЕНИЕ
  • ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
  • ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА (ОБН., ДВ, БР. 91 ОТ 1997 Г.; ИЗМ., БР. 90 ОТ 1999 Г.)
  • ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 63 ОТ 25 АПРИЛ 2000 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА
  • ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73 НА МС ОТ 27 МАРТ 1998 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ,ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 240 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1995 Г.
  • ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 238 ОТ 15 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УСТРОЙСТВЕНИЯ ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 63 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2000 Г. (ОБН., ДВ, БР. 36 ОТ 2000 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 64 ОТ ...
  • ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254 ОТ 4 ДЕКЕМВРИ 2000 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УСТРОЙСТВЕНИЯ ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, ПРИЕТ С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 214 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1999 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТ...
  • ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА, ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТА И СЪСТАВ НА БАСЕЙНОВИТЕ ДИРЕКЦИИ
  • ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ (НЦОСУР)
  • ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
  • ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСПЕКЦИИ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
  • УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА
  • УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
  • УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
  • ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
  • ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА
  • НАРЕДБА № 1 ОТ 16 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
  • НАРЕДБА № 1 ОТ 7 ЮЛИ 2000 Г. ЗА ПРОУЧВАНЕТО, ПОЛЗВАНЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
  • НАРЕДБА № 2 ОТ 12 СЕПТЕМВРИ 1990 Г. ЗА ЗАЩИТА ОТ АВАРИИ ПРИ ДЕЙНОСТИ С ОПАСНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА
  • НАРЕДБА № 2 ОТ 5 МАРТ 2003 Г. ЗА РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА НАЦИОНАЛНИТЕ, РЕГИОНАЛНИТЕ И ОБЛАСТНИТЕ ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИТИЕ, УСТРОЙСТВЕНИТЕ ПЛАНОВЕ И ТЕХНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ
  • НАРЕДБА № 2 ОТ 2004Г. ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
  • НАРЕДБА № 4 ОТ 3 ЮЛИ 1998 Г. ЗА НАБИРАНЕ НА ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ И РЕДА ЗА ТЯХНОТО РАЗХОДВАНЕ В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ПО ЧЛ. 18 ОТ ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
  • НАРЕДБА № 5 ОТ 8 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МРЕЖИТЕ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ
  • НАРЕДБА № 6 ОТ 26 МАРТ 1999 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ОБЕКТИ С НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ
  • НАРЕДБА № 6 ОТ 9 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВРЕДНИ И ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ, ЗАУСТВАНИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ
  • НАРЕДБА № 7 ОТ 21 ОКТОМВРИ 2003 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА ЛЕТЛИВИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ В РЕЗУЛТАТ НА УПОТРЕБАТА НА РАЗТВОРИТЕЛИ В ОПРЕДЕЛЕНИ ИНСТАЛАЦИИ
  • НАРЕДБА № 7 ОТ 3 МАЙ 1999 Г. ЗА ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
  • НАРЕДБА № 8 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ОТ ЗАБРАНИТЕ, ВЪВЕДЕНИ СЪС ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ ЗА ЖИВОТИНСКИТЕ И РАСТИТЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ № 3, ЗА ЖИВОТИНСКИТЕ ВИДОВЕ ОТ ПРИЛОЖЕ...
  • НАРЕДБА № 4 ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМ НАТЕРИТОРИЯТА НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА (ДВ БР.41 ОТ 1999г.)
  • НАРЕДБА № 8 ОТ 3 МАЙ 1999 Г. ЗА НОРМИ ЗА ОЗОН В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
  • НАРЕДБА № 9 ОТ 3 МАЙ 1999 Г. ЗА НОРМИ ЗА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТЕН ДИОКСИД, ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ И ОЛОВО В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
  • НАРЕДБА № 10 ОТ 3 ЮЛИ 2001 Г. ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ЗАУСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ЕМИСИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ТОЧКОВИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ
  • НАРЕДБА № 10 ОТ 6 НОЕМВРИ 1998 Г. ЗА РЕДА ЗА ОФОРМЯНЕТО НА ДОКУМЕНТИТЕ ОТНОСНО ОТЧЕТА И ИНФОРМАЦИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ
  • НАРЕДБА № 10 ОТ 6 ОКТОМВРИ 2003 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (КОНЦЕНТРАЦИИ В ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ) НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ОБЩ ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
  • НАРЕДБА № 37 ОТ 26 СЕПТЕМВРИ 2002 Г. ЗА БИОЛОГИЧНО ИЗПИТВАНЕ ЗА ЕФИКАСНОСТ И ОСТАТЪЧНИ КОЛИЧЕСТВА НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И ОДОБРЯВАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ЗА НЕГОВОТО ИЗВЪРШВАНЕ
  • НАРЕДБА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СХЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ОДИТИРАНЕ
  • ХИГИЕННИ НОРМИ  № 0-64 ЗА ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМИТЕ НИВА НА ШУМА В ЖИЛИЩНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩНИ РАЙОНИ (ДВ. БР. 87 ОТ 1972г., ИЗМ. ДВ. БР.16 ОТ 1975г.)
  • НАРЕДБА ЗА ОКОНЧАТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА РИСКА ЗА ЧОВЕКА И ОКОЛНАТА СРЕДА ОТ НОВИ ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА
  • НАРЕДБА ЗА ПЛАНИРАНЕ И ГОТОВНОСТ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ РАДИАЦИОННА АВАРИЯ
  • НАРЕДБА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
  • НАРЕДБА ЗА СЪЩЕСТВЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ, КОИТО РАБОТЯТ НА ОТКРИТО, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ШУМА, ИЗЛЪЧВАН ОТ ТЯХ ВЪВ ВЪЗДУХА
  • НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ДЕЙНОСТИ И ТЕХНОЛОГИИ
  • НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА НОВИ И ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ДЕЙСТВАЩИ ПРОМИШЛЕНИ ИНСТАЛАЦИИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
  • НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА НОВИ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ДЕЙСТВАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ И СЪОРЪЖЕНИЯ, В КОИТО СЕ ВЪВЕЖДА СИСТЕМА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ГОЛЕМИ АВАРИИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА П...
  • НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА НАНЕСЕНИТЕ ЩЕТИ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА, НАСТЪПИЛИ ОТ МИНАЛИ ДЕЙСТВИЯ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЯ, ПРИ ПРИВАТИЗАЦИЯ
  • НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 4 ОТ 1998 Г. ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА (ДВ, БР. 84 ОТ 1998 Г.)
  • КОНВЕНЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
  • КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВАТА ЕВРОПЕЙСКА ФЛОРА И ФАУНА И ПРИРОДНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ
  • КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА МИГРИРАЩИТЕ ВИДОВЕ ДИВИ ЖИВОТНИ
  • КОНВЕНЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА В ТРАНСГРАНИЧЕН КОНТЕКСТ
  • ТАРИФА ЗА ТАКСИТЕ, КОИТО СЕ СЪБИРАТ В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

РАЗДЕЛ ВТОРИ

І. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)

Въз основа на събраната информация и извършените констатации бяха направени редица изводи, които са посочени в анализа на изходното състояние към съответната тема. Те отразяват не само актуалните проблеми, но и дават насоки за възможното бъдещо развитие. 
Тук са представени в обединен вид силните и слабите страни характеризиращи основните компоненти на Програмата отнесени към околната среда, а също потенциалните възможности и рискове. Под внимание са взети както информацията събрана от съществуващи общински и описаното в горните точки, така и някои по-конкретни идеи и предложение направени по време на работата на работните групи.
От анализа на силните и слабите страни, възможностите и заплахите могат да се изведат няколко ключови направления за реализация на програмата. Тава по същество са главните цели, които следва да се разработят в План за действие, съдържащ в себе си конкретни дейности с определени изпълнители, отговорници, срокове за реализация и източници за финансиране. Използването на тази методика е предпоставка за превръщането на разработката в практически полезен инструмент за управление на общината в дългосрочен план.

S.W.O.T.

СИЛНИ СТРАНИ
СЛАБИ СТРАНИ
  • Благоприятни физико-географски условия, съхранена околна среда, уникални природни забележителности
  • Незасегнати и добре работещи естествени самопречистващи функции на природата
  • Атрактивно място със съхранен потенциал
  • Наличието на известен опит в решаването на проблеми от подобно естество
  • Мотивираност на ръководството на общината да решава проблемите и да опазва местните природни дадености
  • Липса на достатъчно финансови ресурси
  • Нерационално използване на природните ресурси
  • Работа “на парче” – не се прилага системен подход при решаването на проблемите
  • Не достатъчен административен и организационен капацитет в областта на ОС
  • Не добро познаване са съществуващите възможности за финансиране на проекти в тези насоки
  • Невъзможност за мониторинг и контрол на територия на общината и липсата на общинска такава.
  • Заустване на отпадните води в реките
  • Проблеми при депониране на отпадъците
  • Големи загуби на вода от водопреносната мрежа
  • Няма изградена ГПСОВ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ
  • Предстоящото присъединяване на България към ЕС и наличието на предприсъединителни фондове
  • Държавна политика за развитие на туризма в България
  • Наличие на различни правителствени програми за разрешаването на проблемите на сектора
  • Продължаваща зависимост от централната власт
  • Засилващ се миграционен процес
  • Насочване вниманието на донорите и държавата към по-големите общини
  • Липса на диалог и съвместни действия със съседните общини
  • Замърсявания идващи от вън пределите на общината

От така направения S.W.O.T. - анализ се налага извода, че докато дефинираните слабости на общината са типични за повечето региони в страната и характеризират настоящия преходен етап в развитието, то силните страни са малко или много специфични. Главно на тяхна основа, в съчетание с посочените в анализа възможности, но съобразно и с останалите му части, по-долу са формулирани целите за бъдещото развитие на общината и са изведени приоритети.

ІІ. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ПРОГРАМАТА.

1. ГЛАВНИ ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА.

1.1. ДА СЕ ДОСТИГНЕ КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА КОЕТО НЕ ДОПУСКА РИСКОВЕ ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ, ДА ПОДПОМОГНЕ РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА И СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ДА Е АДЕКВАТНО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ.

1.2. ДЕЙСТВИЯТА ПО ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ДА СА ПРИЕТИ И ПРИЛАГАНИ НА ШИРОКО ГРАЖДАНСКО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО НИВО.

2. ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ.

  • ЗАПАЗВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА;
  • ЕФЕКТИВНО И ЕКОЛОГОДЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ;
  • АДЕКВАТНА УПРАВЛЕНСКА, ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА;

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

І. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ.

Планът за действие систематизира основните дейности и мероприятия, които трябва да бъдат извършени за реализацията на изведените по-горе приоритети и цели.
Действията са групирани по цели и задачи, разпределени в отделни таблици съобразно приоритетите. В много случаи едно и също действие може да се разглежда като предпоставка за реализацията на не само една цел. Наред с основните движещи сили - Общинския съвет и Общинската администрация (ОС/ОА), важна подкрепяща роля за изпълнението на плана трябва да има и неправителствения  сектор, както и консолидирани действия с другите институции на регионално и национално ниво, които имат отношение към околната среда.
Планираните действия следва да бъдат ежегодно преразглеждани с цел от една страна да се провери тяхната актуалност и степента им на реализация към момента, а от друга страна да се съпоставят с междувременно настъпилите изменения и ако се налага да бъдат адаптирани.
АВТОРСКИ ЕКИП:

Ръководител:

Момчил Миховски - Дипломиран Магистър – Еколог
Диплома № 21498/1998г. – ТУ-Варна “Екология и опазване на околната среда”

Екип:

Атанас Граждански – Заместник кмет – Общинска администрация – Луковит

Валя Манова  – Еколог – Общинска администрация - Луковит