КРАТКОСРОЧНА ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В О Б Щ И Н А Л У К О В И Т 2013 – 2015 г.
І. ВЪВЕДЕНИЕ
Развитието на човечеството и на техническия прогрес могат да бъдат свързани директно с множество открития, като най-значителното от тях е електричеството. То заема своето място във всички области на човешката дейност и без него днешното съществуване на хората е немислимо. Техническият прогрес и промишленото производство създадоха и проблеми, като глобалното затопляне на планетата, което поставя под заплаха живота върху земята. Неговото предотвратяване е възможно с редуциране на вредните емисии от газове, които разрушават озоновия слой.
С подписването на протокола от Киото държави от целия свят обединиха усилията си за намаляване на тези емисии. Европейският съюз, чийто член е и България, въведе специални мерки за ограничаването им от промишлени производства и двигатели с вътрешно горене, като същевременно финансира програми за производство на електроенергия и горива от възобновяеми енергийни източници.
В изпълнение на ангажиментите на България, произтичащи от пълноправното членство в ЕС, в този период са предприети следните мерки:
- въведени са разпоредбите на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността;
- разработен и одобрен от Европейската комисия е Национален план за разпределение на квоти на емисии парникови газове;
- предприети са стъпки за въвеждане на новоприетото законодателство на ЕС в областта на климата (законодателния пакет „Климат и енергетика”), както и на законодателството за включване на авиационния сектор в Схемата на Общността за търговия с квоти на емисии (Директива 2008/101/ЕО);
- през 2010 г. е преразгледана и ревизирана Националната система за
инвентаризация на парниковите газове, с оглед подобряване на отчетността съгласно насоките на РКОНИК и изискванията на европейското законодателство;
- създадена е и функционираща Схема за зелени инвестиции, чрез която се финансират проекти, водещи до намаляване на емисиите парникови газове.
С Решение № 439/01.06.2012 г. Министерски съвет приема Трети план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г.
Третият план за действие по изменение на климата предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, като тези мерки са съобразени с политиката на страната в областта на изменението на климата и съответно с потенциала на националната икономика за редукция на емисиите. Общият ефект от предвидените мерки ще гарантира изпълнение на поетите ангажименти и постигане на правно обвързващите за страната ни европейски цели.
Въз основа на Директива 2009/28/ЕО е разработен Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода до 2020 г.
Националният план включва цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и енергия от възобновяеми източници (ВИ) в транспорта до 2020 г. За постигане на целите са предвидени подходящи политики и мерки за насърчаване производството на енергия от ВИ, при отчитане на въздействието от подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на енергоефективни технологии.
Определени са целите и секторните криви на растежа на дела на енергията от ВИ, като установената за България цел от 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г. включва 20.8% дял на електрическа енергия от ВИ в брутното крайно потребление на електрическа енергия в страната, 23.8% дял на енергия за отопление и охлаждане от ВИ в брутното крайно потребление на енергията за отопление и охлаждане и 10.8% дял на потреблението на енергия от ВИ в транспорта.
Освен секторни цели за 2020 г. са включени съответни криви на растежа на използването на енергия от ВИ по години в периода от 2010 до 2020 г. във всеки от тези сектори.
Планът съдържа оценка за прогнозния общ принос на всяка една технология за производство на електрическа енергия от ВИ за постигане на целите за 2020 г. и на индикативната крива за дела на ВИ в електрическата енергия през периода 2010 - 2020 г., прогнозния общ принос на всяка една технология за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ в периода до 2020 г. и прогнозният общ принос на всяка една технология за производство на енергия от ВИ в транспортния сектор до 2020 г.
Съгласно Директива 2009/28/EО, задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % дял от крайното брутно потребление наенергия, включително 10 % дял на енергията транспорта.
ІІ. ПОТЕНЦИАЛ НА ВЕИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЛУКОВИТ
1. Водна енергия
На територията на Община Луковит се намират три водосбони басейна: на р.Искър, на р.Панега и на р.Вит, и други по-малки техни притоци. На територията на общината са изградени единадесет язовира от местно значение, най-големия от които е язовир „Синдиката”.
Река Искър, в рамките на общината, е категоризирана в ІІІ категория, което ограничава използването на нейните води за питейно-битово водоснабдяване, риборазвъждане и др., но я прави подходяща за изграждане на МВЕЦ.
Малките водноелектрически централи са доказани алтернативни и възобновяеми енергийни източници в перспективен план за развитие на енергетиката. Енергийното застрояване на р.Искър в резултат на разрешени водовземания, е свързано с избор на подходящи инженерни решения и единен план за управление на централите. Изграждането на МВЕЦ има редица положителни и за реката въздействия /особено по отношение на качеството на води, седиментни води и седименти, което е проблем за р.Искър/
През последните години по р.Искър, в района на Карлуково, е изградена една МВЕЦ “ Карлуково “, частна собственост, с обща инсталирана мощност 2 800 kW, две турбини по 1 400 kW, с очаквано годишно производство от 14 000 000 kWh. Предстои изграждането на втора, руслова малка “ ВЕЦ К-2 “ с мощност 2 440 kW.
На р.Зл.Панега функицонира ВЕЦ “Луковит” на годишно изравнени води от яз.”Зл.Панега” – 3 бр. х 320 кVA, държавна собственост, с инсталирана мощност 690kW. Построена е МВЕЦ „Румянцево” край с.Румянцево,асинхронни генератори-3 бр.,55 kW/ 0.4 kV/ 750 min.
2. Слънчева енергия
За разлика от всички останали източници слънчевата енергия е в неограничено количество и е най-чиситя начин на производство на електроенергия. Вредните емисии тук са равни на нула.
Производството на електроенергия на базата на слънчевата енергия в проектите в община Луковит се базира на използването на фотоволтаичните модули. Правилното им разполагане на терена дава възможност за постигане на максимален добив на електроенергия от единица площ. При стационарни системи се изисква тяхната ориентация с цел максимален добив на електроенергия, като в случая се разглеждат два параметъра – ориентация спрямо посоката и ъгъла на наклона към хоризонта. За целта се вземат под внимание географската ширина и дължина на местонахождението и свързания с това интензитет на слънцегреенето.
В с.Тодоричене са изградени две фотоволтаични централи.
Завършена е Фотоволтаична електроцентрала” в с.Тодоричене- с инвеститор „Екобулкос”ЕООД.
Проектът обхваща проектиране на ел.инсталации Н.Н. за фотоволтаична централа 81,225 kWp. Централата обхваща 361 фотоволтаични панела, подредени в 7 реда и свързани в 19 серии успоредно, в частен имот с. Тодоричене. Централата е въведена в редовна експлоатация.
„Фотоволтаична централа” – Тодоричене, с инвеститор ”Албос-Енерджи” ЕООД.
Състои се от 324 чр. Фотоволтаични панела подредени в реда с мощност 80 кWр.
В гр.Луковит е реализиран проект: „Фотоволтаична електрическа централа” - гр.Луковит, с инвеститор „ Брукландс –I“ ЕООД. Строежът е изграден на две етапа: I-ви етап включва фотоволтаична централа с мощност 1406,24 кVр състояща се от 5984 РV панели с единична мощност 0.235кWр и БИКТП 1х1250 кVА. II-ри етап – изградени са пет полета с мощност 583,74 кWр, присъединени към БКТП.Монтирани са са фотоволтаични панели – 2484 бр. , групиране в спрингове по 23 бр.
3. Вятърна енергия
Според последните прогнози на Европейската ветроенергийна асоциация се наблюдава тенденция на засилено развитие на използването на вятърна енергия в Европа. През 2020 г. електричеството, генерирано от вятърните турбини, ще покрива нуждите на 195 милиона европейци или половината от населението на континента.
В България вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. Критериите, на които се прави обобщена оценка на енергийния потенцал на вятъра, са неговата посока и средногодишната му скорост. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал, като само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следоватлено енергийния потенциал на вятъря в община Луковит е малък, тъй като тя попада в зона със средногодишна скорост на вятъра под 4 m/s. По тази причина няма проекти, насочени към използвена на вятърна енергия.
ІІІ. ПРИОРИТЕТНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИ И МЕРКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ВЕИ
Община Луковит е заинтересована от въвеждане на мерки за използване на ВЕИ, с което ще се редуцират разходите за енергия и ще се подобрява екологичната среда. Техническите мероприятия, приложими в този сектор, са както изискващи сериозни финансови ресурси, така и неизискващи, или изискващи огранично финансиране, както в обществения, така и в частния сектор.
ПРОЕКТИ:
1.Слънчева ел.централа – с.Карлуково – 92 kWp– Община Луковит; производството на електроенергия на базата на слънчева енергия се базира на използването на фотоволтаични модули. Правилното разполагане на фотоволтаичните модули върху терена дават възможност за постигане на най-добри технически параметри на слънчевата електроцентрала и максимален добив на единица площ. За района на с.Карлуково правилната ориентациа е юг, а определения оптимален наклон на модула възлиза на 32 градуса. Ще се постигат нулеви загуби от засенчване на отделните модули, като разстоянието между редовете е съобразено с най-високото слънцестоене.
2.Иновативна Фотоволтаична електрическа централа – с.Торос – ЕТ „Бизнес иновации- Христина Димитрова”
Изграждане на фотоволтаична централа на скатен покрив с обща мощност 64,8 kWp.
Средната годишна продължителност на слънчевото греене е до 2040h, а ресурса на слънчевата енергия е до 4 kWh/m2 дневно или 1450 kWh/m2 годишно.
3. Енергоспестяващи мерки с монтаж на соларна система за БГВ в детска градина «Червената шапчица» /спестени емисии 19,5 tCO2, очаквани икономии 31718 kWh/ и Детска градина «Слънце» - гр. Луковит / 43,26 tCO2 год., очаквни икономии 13114 kWh / с финансиране от МФК.
4.Енергоспестяващи мерки с монтаж на соларна система за БГВ в сградите на Детска ясла – Луковит / спестени емисии 7,4 CO2, очаквани икономии – 3610 kWh/и Начално училище „Инж.Вълков“ / спестени емисии 19,5 CO2/год., очаквани икономии 9515 kWh/ кандидатстване пред Национален доверителен екофонд.
5. Проект с енергоспестяващи мерки за МБАЛ – Луковит, за кандидатстване по ОП „Регионално развитие“. Община Луковит е конкретен бенефициент по схема за безвъзмездна помощ, със задължителен елемент – внедряване на енергоспестяващи мерки.
ІV. ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ОПОЛЗВОТВОРЯВАНЕ НА ВЕИ
Възможностите за финансиране на проекти са:
- ОП «Регионално развитие»
- Международен фонд «Козлодуй»
- Национален доверителен екофонд
- ОП «Развитие на конкурентоспособността на българската икономика»
- Програма за развитие на селските райони
- Програма «Интелигентна енергия – Европа»
- ELENA
- ESCO УСЛУГИ
- Публично-частно партньорство
Общинската програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници има отворен характер и в тригодишния й период на действие ще се усъвършенства, допълва и променя в зависимост от новопостъпли данни, инвестиционни намерения и финансови възможности.