ХИТРУША
              На Милвена

Винаги със себе си те нося,
моя малка – все си ми в сърцето.
С поглед палав, крехка, дългокоса
влезе там безмълвно, неусетно.

Пляскайки немирно със ръчички,
смигайки ми хитро, дяволито,
грабваш ме. А детските сълзички
трогват ме, когато си сърдита.

Звънват като песен на звънчета
сутрин дълго сдържаните думи,
сякаш пеят хиляди врабчета –
и изгрява слънце помежду ни.

Толкова си малка, а във тебе,
сякаш че бушуват океани.
Нося те в сърцето си, където
цялата ми обич е събрана.

Диляна КОЛЕВА

МОРСКО УТРО
              На Стоян

До мен се е свило като кълбенце
едно почерняло чаровно момченце.
Прозява се, мърка, затваря очи
и иска поне още пет минути да спи.

Аз будя го нежно, а то все не ще
да ходим до Бялото гръцко море.
Пазари се, уж че умира от глад –
изяжда една редичка шоколад.

И бански обува, и бърза навън,
макар че току-що е станал от сън.
И с въдица, стръв и огромен мерак
го гледам изправен на морския бряг.

Но няма ни капка търпение. В миг
захвърля такъмите с див детски вик,
прескача вълните, не иска да спре
синът ми – пораснал, но още дете.

Диляна КОЛЕВА