Диляна Колева бе удостоена с отличие за стихотворенията си „Дяволът в мен“ и „Самотно“ в 32-ото издание на Националния литературен конкурс „Витошко лале 2025“.

Форумът за поезия и художествена проза се провежда на свободна тема в три възрастови групи. Организатор е Народно читалище „Братя Миладинови - 1917“ в София, кв. „Княжево“.

Тази година участваха 265 автори от цялата страна, представяйки 375 произведения – поезия, есе, разказ, приказка и миниатюра. Литературните творби бяха оценявани от жури под председателството на поета и издател Пламен Тотев и с членове – директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и авторът на исторически романи Бойко Беленски.

Връчването на наградите се състоя миналата събота в читалището, където Диляна Колева прие отличието като израз на поредното признание за таланта да създава поезия, която докосва.

ДЯВОЛЪТ В МЕН

Понякога вали… Не от небето.
Вали проливно и вали дълбоко…
И дави ми душата и сърцето
една раздираща, кървяща болка.

Изгарят ме светкавици свирепи…
В пороя пламва огън и разнищва
душата ми. Превръща я на пепел – 
в опушено и ледено огнище.

И ехо гръмотевично раздира
до дъно пещерите ми дълбоки.
И буца в гърлото ми се събира,
и праща мислите ми в сто посоки.

Понякога вали… И меланхолно
затихва всичко живо покрай мене…
А Дяволът подсмихва се доволно,
че съм пречупена и победена.

Диляна КОЛЕВА

САМОТНО

Самотни стъпки по брега,
които приливът залива…
Самотна чайка. И тъга
самотно в пясъка попива.

Над плажа стеле се мъгла –
зловеща, пепеливо – сива,
а с нея – хладна празнота,
която в пясъка попива.

Морето зъзне от тъга…
Момчето бавно си отива…
А делничната суета
полека в пясъка попива.

Небето плаче. И сълза
търкулва се, следите скрива,
отмива всяка самота
и в пясъка студен попива.

Диляна КОЛЕВА

Снимки – Диляна Колева (личен архив)