ПРАВОСЛАВЕН КЛАНЕДАР 2021 Г.: ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)

вторник, 27 април 2021 373

Наричан Празникът на празниците, Възкресение Христово е наистина най-значимият празник в целия християнски свят и не само. Значим е поради последиците, произтичащи от този факт, подкрепен както с твърда вяра, така и със свидетелства, записани още в първи век от четиримата евангелисти, свети апостол Павел и не на последно място от всички 70 ученици Христови.

Възкресението е фундамент на православната вяра, обезсмислящ идеята за прераждането и доказващ по недвусмислен начин какво точно е предназначението на човека при неговото сътворение, а именно – да се богоуподобява, разбира се, в Бога и за Бога.

Това, което Адам не успя, успя Христос Господ, спасявайки цялото човечество. „Както в Адам всички умират, така в Христа всички оживяват“, пише апостол Павел.  Ето защо от първата неделя на Възкресение Христово до празника Възнесение Господне християните вместо с „Добър ден“ се поздравяват с пасхалния възглас „Христос воскресе“.

Разбира се, има разминаване в датата на честване на празника, произтичащо от различните календарни системи и еврейската Пасха. Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник, на който се отбелязва Изхода от Египет.

На Първия вселенски събор през 325 г. се решава Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато Българската православна църква за подвижните празници като Великден се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните – от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.

Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесятната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.

 

Архиерейско наместничество
при храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ гр. Луковит


Споделете:

Свалете в PDF