С поредно първо място бе удостоена поетична творба на Поля Цолова.

Този път заслужената оценка е от 24-тото издание на Националния поетичен конкурс „Любовта…“, организиран от Младежки дом – Враца.

Тричленно жури присъди най-високото отличие на стихотворението „Любовта“, избрано сред рекорден за форума брой творби от над 350 автори.

Поля Цолова е учител по български език и литература в СУ „Алеко Константинов“ и ръководител на литературен клуб „Поезия и още нещо“ при НЧ „Съзнание 1895“ гр. Луковит.

Любовта

Сърцето на бъчвата беше червено,
събрало сълзи на зелени лозя…
Кръвта й изтичаше в стая студена,
топеше се буйната крехка снага.

Душата на бъчвата гаснеше бавно,
изсъхваше, нямаше мисъл, ни пулс.
Тя молеше тихо, тя искаше брадва
да счупи последния обръч… и смърт.

Снагата й беше от дъб стогодишен,
ръката момчешка й вдъхна душа.
Отдавна забрави живота предишен,
тя беше олтар, изповедник в дома.

Момчето тревога в ума си събрало,
Преглъщаше болката с чаша в ръка.
Виното шумеше, тъгата познало,
играеше пак самодивски хора.

И всяка извивка, и жила, и вена,
потрепваше нежно, щом чуеше глас.
Шуртеше чучурчето младо, дарено
да сгрява без огън, да дава кураж!

Но времето мина, и момъкът тихо
напусна без думичка родния дом.
И всичко утихна, чакали завиха.
Препъна се изгревът в сив небосклон.

Самотната бъчва проскърцваше нямо.
Бодеше очите й черния мрак.
Сънуваше него. Мечтаеше само
последен да пие виното й пак…

С кокиче свенливо дойде февруари…
Лозята прегръщаха златната пръст.
Мъжете отрязаха грижи събрани
и пръчки зелени изправиха ръст.

Светът се събуди пречистен от слънце,
отвори се шумно скована врата.
Във избата влезе мома пременена,
закичена с клонка зелена лоза.

Момчето я гледаше с поглед притихнал…
Студеният праг разцелува нозе.
Проблясваха пръстени, гайдата писна,
Заклеха се с вино! Сърце до сърце!

Пак селската къщица тихо шумеше…
На двора се гонеха малки деца.
А старата бъчва наливаше с трепет,
Любов във Вино и Вино в Любовта!

Поля ЦОЛОВА

Снимка – Поля Цолова (личен архив)