Със специална награда беше отличено стихотворение на Поля Цолова в утвърден национален конкурс, посветен на Никола Вапцаров.

За 22-ри път тази година Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров - 1922“ в София проведе националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров“, с основна тема „Вяра“ („...моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър...“).

Общо 158 творби на автори от цялата страна се състезаваха в три възрастови категории – деца, младежи от 15 до 25 г. и възрастни без ограничения.

Произведенията бяха оценявани от жури с председател международно признатия български поет Георги Константинов, и членове – писателката Анита Тарасевич - Дойнова и читалищният секретар Кирилка Спасова.

Поля Цолова бе удостоена със специална награда за своето стихотворение „Вяра“ в категория – възрастни без ограничения. Тя получи отличието си на тържествена церемония по връчване на наградите, която се състоя на 23 ноември в салона на читалището.

ВЯРА

Животът възкръсна във счупена лодка
със дъх на моторно масло,
в което се давеше старата нотка
на твоята вяра в добро...

Човекът все още стои пред бесило,
звездите му дават обет,
че злото се свършва и ново венчило
го чака във идния век.

Политва пак песен на някоя чайка,
щурмувала мъртво море.
Пристъпва сиротна вдовишката майка
и спомени бели преде.

Във трюма отдавна ръждата пресъхна
и дупките пият солта,
която се къпе в очите по тъмно
и гледа със страх вечността.

Въжета плетат кривокраките раци
и хващат светулките с тях.
Отдавна без пристан доброто остана,
попило поквара и грях.

И всичко започва, не свършва поете,
в окопи бездънни стоим.
И пак понакуцва България, клета,
отпива с горчилка пелин.

В сърцата ни тръпне надеждата стара,
пулсираща в скъсан шинел,
че вътре, в човека, живее ли звяра, 
не ще го уплаши шрапнел.

И вместо бесило ще стисне със вяра
подадена кротко ръка.
Познал топлината ще свие цигара
за своята нова съдба. 

Да, той ще се стресне от нежност и грижа,
без бой ще заплаче дори.
Получил по братски последната риза,
олтар от звезди ще строи.

От твоята вяра и злото утихна,
куплети моторът реди.
Във трюма детето ми бавно разлиства
смирените морски вълни...

Поля ЦОЛОВА

Снимки – Поля Цолова (личен архив)