Поля Цолова и Диляна Колева спечелиха призовите места в третото издание на Националния литературен конкурс „Забравеният език“. Творбите им бяха отличени в раздел „Поезия“ сред общо 49 произведения.

Организатор на конкурса е издателство „ЛитДизайн“. Съгласно регламента на настоящото издание творбите задължително включват следните десет стари, позабравени думи – лелея, възнак, излак, лъх, пламтеж, понуда, прошение, рътлина, тучен, морен.

Стихотворението „Сянката на баба“ на Поля Цолова е класирано на първо място. Миналата година авторката също спечели конкурса в поетичния раздел, само че с творбата „България“.

Диляна Колева участва за първи път във форума. Нейното стихотворение „Сила от корена“ е удостоено с второ място.

И двете са учители по български език и литература – съответно в СУ „Алеко Константинов“ и ПГСС „Сергей Румянцев“. През 2024 г. издадоха дебютните си стихосбирки, но от години са съвременните поетични гласове на Луковит.

СЯНКАТА НА БАБА

Морен облак затисна небето,
свиден спомен лелее до днес.
Тих пламтеж развълнува полето,
дървесата съблякоха скреж.

Във рътлината, баба лежеше,
възнак, сирота, с бяло лице.
Като малко момиченце спеше…
Тихо скръстила своите ръце.

В утринта под червения пламък,  
се разхождала в тучна земя.
После спряла до излак от камък,    
с менци носела хладна вода.

Семенца засадила на воля,
с лъх на обич танцувал дъжда.
Чист и спретнат усмихвал се двора,
и къщята извили снага.

За последно изхлопа вратнята,
баба тръгна по звездния път…
Днес понуда раздаде земята
и небето изплака снега…

Със прошение, моля те, бабо,
не оставяй имота си сам,
тук  пометнаха даже лозята,
зажаднели за твоята длан…

Поля ЦОЛОВА

СИЛА ОТ КОРЕНА

По обраслата рътлина
там, до дядовата къща,
запристъпвах след години.
Жадно въздуха поглъщах.

Песента си пак зад хълма
тихо пееше реката…
Бързо в детството се върнах
и затичах към водата.

Там, сред тучните ливади,
морна легнах да отдъхна
възнак на тревата млада…
Лъх вечерен се промъкна.

После с болка на душата
влязох в къщата смалена.
Пазеше тя всичко свято,
що от детството лелея.

Там бе старата икона,
изсветляла в самотата.
В ъгъла – понуда скромна.
Ваза стара за цветята.

Кувертюра избеляла
и ковьорче на стената.
Чака печката, смълчана.
Съхнат в кофата дървата.

На прозорчето – завеса,
плетена по тъмни доби.
От стената два портрета –
гледат ме… и ми говорят…

И пламтеж избухна в мене…
Разгоря се болка тиха…
Мигом скромничко прошение
мислите ми заредиха.

Сякаш някой приземи ме,
сила даде ми от корен
и усетих се стабилна,
и почувствах се спокойна.

Светла, умиротворена,
покрай излака преминах.
От водата му студена
коленичих и си пийнах.

И поех напред със вяра,
що не помнех от години,
че животът продължава –
нишка родова крепи ме.

Диляна КОЛЕВА

Снимки и грамоти – Поля Цолова и Диляна Колева (личен архив)