С поредно първо място бе отличена поетична творба на Поля Цолова от Луковит.

Авторката получи високата оценка в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Истински неща“ на ИК „Многоточие“.

Тазгодишната тема „Невидими истини“ бе вдъхновена от вечната мъдрост на Антоан дьо Сент-Екзюпери: „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

Поетическата работилница на ИК „Многоточие“ събра 218 творби на участници от 9 до 80 години.

Стихотворението „Детство“ на Поля Цолова бе класирано на първо място във втора възрастова група – над 18 г.

То ще бъде включено и в сборника с най-добрите произведения от конкурса.

Детство

Някога времето беше любов,
диво кокиче в косата…
Шапка от  вестник, морков суров,
снежен човек до елхата.

Чупехме заедно топлия хляб,
нямахме нужда от „Милка“.
Криехме дъвки, бонбони и смях,
в джобче на синя престилка.

Куклите бяха със рокли от плат,
„Барби“ не беше родена.
Вечер играехме театър у нас,
холът превръщахме в сцена.

Правехме собствен военен отряд,
борехме злото достойни.
Някак доброто във нас оцеля,
майките спяха спокойни!

Нямаше никой компютър, дори,
нямахме детски таблети.
Малки светулки преследвахме с дни
как тъй фенерът им свети.

Шайба въртяхме на стар телефон,
със номера във тефтерче,
нямаше камера, нито YouTube,
нямаше даже фенерче.

Пишехме бели, красиви писма,
чакахме отговор с трепет.
„Сънчо“ пристигаше с жълт листопад,  
 точно във осем без десет.

Цялата в рани веднъж се прибрах,
жулнала пак колената.
Мама превърза ме, ядох пердах
и се завърнах в играта.

Простичък беше животът, нали,
всички обичани бяхме.
Как се лекуваха нашите души,
ние дори не разбрахме.

Времето мина, порасна светът…
Имаме всичко – по много.
Тайничко крием една самота,
носим в сърцата олово…

Търся мечтите си, детския смях...
Искам си раните стари!
Дървено конче, фунийки, стрелба,
с моите верни другари…

Поля ЦОЛОВА

Снимка – Поля Цолова (личен архив)
Грамота – източник: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie