Диляна Колева и Поля Цолова отново спечелиха призови места в Националния литературен конкурс „Забравеният език“, организиран от Издателство „ЛитДизайн“.

Съвременните поетични гласове на Луковит бяха отличени в четвъртото издание на конкурса сред общо 80 произведения на автори от цялата страна в раздел „Поезия“. Журито класира на второ място стихотворението „Нишки“ на Диляна Колева, а творбата „Пророчество“ на Поля Цолова зае трето място.

Конкурсът традиционно стартира в Деня на народните будители – 1 ноември, а резултатите се обявяват в началото на месец февруари. Спецификата на тазгодишното издание изискваше участниците да вплетат в текстовете си следните десет думи от поемата „Септември“ на Гео Милев – дебри, нищ, далек, вековечен, величав, глогина, бърдо, пребъдвам, топор, слог. Целта бе чрез тях да се даде израз на непокорството, жаждата за свобода и стремежа към истина.

Този успех е поредно признание за приноса на авторките към съвременната литература. В предходните две издания на конкурса Поля Цолова бе носител на първа награда, а миналата година Диляна Колева също спечели второ място.

НИШКИ

Там на стария таван
в дядовата стара къща – 
вековечен прах събран
кротко спомени прегръща.

Кошче бебешко видях – 
в него мама е люляна.
Мисълта ми прелетя
в миналото… И остана…

В черно-белия албум
образите оживяха:
тихо, сръчно и без шум
дядо със топор замахва
сред разлистения слог
до приведена глогина – 
бъдник носи като бог
за семейната камина.
В погледа му величав
обич чиста е събрана.
Бърза, за да бъде с тях – 
със семейството, със мама.
А зад него надалек
дебри тъмни, дебри мрачни – 
нищ е само тоз човек,
къщата си где не тачи…
Друга снимка прикова
погледа ми вечно питащ:
със наведена глава
баба стана си разнищва.
В ъгъла зъбат дарак
и къделя мека вълна,
куп вретена и чекрък,
кошница с кълбета пълна.
Мотовилката видях
там, до хурката подпряна.
Станът дървен бе до тях
със совалка умълчана.
Баба вътъка реди
в шарка между двете бърда – 
грее новият килим,
па макар и недовършен.
В него своята душа
баба тихичко втъкава
да ни пази от беда – 
челядта да защитава…

И в сърцето ми една
топлинка се плъзна мека.
Осъзнах на тоз таван
що му трябва на човека – 
малки, простички неща,
ала истински, сакрални – 
да пребъде във света
и родът му да остане…

Диляна КОЛЕВА

ПРОРОЧЕСТВО

През дебрите човекът крачи, 
със стисната в юмрук ръка. 
Във слог неравен хлябът влачи -
нищ дар за робската душа.

Далек е бърдото свободно,
а Бог отдавна оглуша,
и плач, стенание народно
свистеше жално в утринта.

Глогината кръвта отпива,
от скот, изхвърлен във калта.
Топор удари с нова сила 
вдовишки майки и деца.  
 
Земята тръпне вековечно,
но ти предричаш светлина.
Със сопи, пръти - безконечно
въстават градове, села.

Сред величавите  пожари,
пребъдват дрипави тълпи.
Очи на млади и на стари,  
броят тела на мъртъвци.

Стръвта човешка хищно хапе
душите, босите нозе.
Затворът пленници не тачи -
в народен гроб остават те. 

Пастирът, възвестил живота, 
дочака жертвения край.
И свобода преглътна роба.
Поклон! Септември стана май.

Поля ЦОЛОВА

Снимки – Диляна Колева и Поля Цолова (личен архив)