ДИЛЯНА КОЛЕВА С НАГРАДА НА НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

вторник, 24 август 2021 503

Награда на Националния литературен музей (НЛМ) получи луковитската поетеса Диляна Колева за участието си в четвъртото издание на Международния поетичен конкурс „Есенни щурци“ в с. Горски извор, община Димитровград.

Във форума, посветен на поета и преводача Иван Николов, участваха 167 български поети и 72 автори от 15 държави.

Диляна Колева се представи с творбите си „Спасяване“, „Кръг“ и „Гласът на времето“. Наградата й бе връчена от председателя на журито и директор на НЛМ – поетът Атанас Капралов. Церемонията за награждаването се състоя на 21 август в с. Горски извор.

 

СПАСЯВАНЕ

Капките потропват по стъклото
като сълзи в душата на бездомник
и търсят дом, сърце, прегръдка топла,
където да се сгушат, да се стоплят.

Но стичат се самотни и тревожни
надолу по перваза на умората
и, устремени, скачат по клавишите
на Божия роял – на двора ни.

И там, успокоени, се събират
и на земята стоплят се във ласките.
В пролуките й тайни се провират,
свалили злобата и болката, и маските.

Разкрили същността си, се отдават,
погълнати от сухите й шепи.
Изсъхват и с дъха си напояват
плътта на двора, който светва.

Диляна КОЛЕВА

ГЛАСЪТ НА ВРЕМЕТО

Часовникът тиктака развълнувано
и някак вулканично, някак гърлено.
Дълбоко от гърдите му дочувам
морето и вълните му накъдрени.

Дочувам вълнолома на душата му,
където се разбиват суеверия,
и глас на фея нейде във недрата му –
тих глас на фея, който тихо пее.

И ритъмът на тази песен тиха
се слива с песен тъжна на шаманка:
избухва като пролетна магия,
притихва като лястовича сянка.

И преминава в марша на секундите,
повели ни напред, към неизвестното…
Часовникът обича ранобудните...
Часовникът не се смълчава лесно…

Диляна КОЛЕВА

 

КРЪГ

От петлите събудено, слънцето
се разхожда по мойте клепачи
и разпуква в душата ми зрънцето.
И роденият ден в мен проплаква.

Той повлича ме в своите друмища
все стремглаво и водовъртежно…
И ме тласка през урви и хълмове
ароматно, свирепо и нежно.

И след време, усетил умората,
си отдъхва на слънцето в люлката
и понася се леко над хората
като писък на чайка прокудена.

И унася се, и се отпуска,
обезсилен, премазан от бремето,
и дъхът му горещ го напуска…
И денят се превръща в безвремие.

Диляна КОЛЕВА

 

 


Споделете:

Свалете в PDF