„Де е българското?” и дали българинът и днес не преповтаря познатите нагласи и поведенчески модели от миналото си – това бе квинтесенцията на спектакъла, който представи на сцената на луковитското читалище на 29 април театралната трупа към Сдружение „Св. вмч. Георги Победоносец-гр. Луковит” и Клуб „Луковит-Изкуство и Култура”. Сценарият на постановката е дело на литератора Павлина Цалева. В него по оригинален начин  бяха съчетани актуално звучащите и днес текстове на Иван Вазов, Алеко Константинов и Светослав Стратиев. 
Смисловата нишка на представлението преведе зрителите от Вазовия Дядо Йоцо, пресъздаден от Йордан Йорданов, през Алековия Бай Ганьо, прекрасно изигран от Георги Георгиев, до комедийната пиеса „Вестникар ли?”, разкриваща талантливата игра на местните театрали. Георги Георгиев умело се превъплъти и в образа на дребния буржоа Павел Мишеморов, ненавиждащ вестниците и хората, свързани с тяхното произвеждане. Ролите на съпругата му Лисавета и дъщеря му Божана бяха очарователно пресъздадени от Нина Вацова и Емилия Луканова. Синът му Драган бе изигран от Милен Маринов, който показа възхитителни актьорски умения и в образа на издателя Деркович. Ролята на вестникаря Лазаров пък идеално пасна на Георги Михайлов. Като Мишеморовия приятел Иванчо зрителите имаха удоволствието да видят Иван Иванов-Ванката, който дори само с мимика и жест предизвикваше смях и овации.   
   Въздействието на представлението се дължеше и на добрата режисура, сценография и музикално оформление на Геогри Георгиев, както и на уменията на тонрежисьора Иван Горанов. Осветлението бе поверено на Огнян Христов, Мартин Ценков и Стефан Михайлов. Вечерта завърши със заслужени аплодисменти за трупата, естетично удовлетворение за зрителите и убеждението, че докато успяваме да се надсмиваме над собтвените си слабости, надеждата, че българското, с което можем да се гордеем, ни чака и в бъдещето, ще е винаги жива.