История


Исторически факти за Луковит

Луковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност.

Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.

Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Асклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап - Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.

Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от .... . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.

Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част - от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.

 На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки /намерено е тракийско съкровище/, и римляни, и българи - доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари /когато не е имало такива/, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.

Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие - 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета "Неделичко", заедно с Карлуково - 39 къщи, Долни Луковит - 44 къщи и др.

За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII - 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва "Луковитски моми" и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище "Съзнание" - Луковит.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години.

През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище "Инж. Г. Ив. Вълков", построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястотот да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.

Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на IV век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки апликации за конско снаряжение, съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа). По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

 

Културно – историческо наследство

В летописите Луковит датира от ХVІІ в., а в турските регистри – от 1470 год. Археологическите находки говорят, че тук е имало поселище 2 – 3 хиляди години пр.н.е., като при траките то е достигнало бурен разцвет. В пещерата Темната дупка в каньона на р. Златна Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата.

Измежду уникалните археологически находки, съхранили от безпощадността на времето материални свидетелства за духовната култура на траки, римляни и славяни, като най- значимо се откроява Луковитското сребърно съкровище от ­ІV в.пр.н.е. Съкровището е открито приз 1954 год. в околностите на града. То съдържа около 200 предмета с различно предназначение. В съкровището са отразени до голяма степен особеностите на тракийското изкуство и етапите на неговото развитие през ІV в. и началото на ІІІ в пр.н.е. Било е собственост на местен династ или виден представител на племенната аристокрация, който по време на тревожни събития през първата половина на ІІІ в. го е осавил в голяма глинена урна и го е закопал в земята далеч от населено място или акропол. Тук то е останало заровено повече от 0 века, докато случайно при полска работа е било открито от жители на гр.Луковит и предадено в Националния археологически музей в София, а копието му – в Ловешкия музей.

Сред множеството легенди от поколение на поколение се предава един истински шедьовър на българското народно творчество – песента за луковитските моми, станали символ на града.

Сред дефилето на р.Искър, до с.Карлуково е разположен Карлуковския манастир. През ХV в. е разграбен и разрушен. Възобновен е в края на ХVІ в.-началото на ХVІІ в., после отново е разрушен и запустява. През 1834 год. е възстановен със средства на Ст.Чалъков от Пловдив. Днес е запазена само старата черква “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” Построена във втората половина на 16 век тя е била част от голям манастирски комплекс, в който по преданието са идвали тук да се лекуват монаси от цялата стана. И не случайно в преддверието на източната стена /от двете страни на централния отвор/ са изографисани братята светци Дамян и Козма – покровители на всички лечители. Че мястото действа лечебно се потвърждава не само от легендата, но и от това, че тук са имали светилища както траките, така и римляните.

Полувкопана в земята, църквата е изградена изцяло от камък като вътрешното пространство е с полуцилиндрично засводяване. По своята планова схема тя е еднокорабна, едноапсидна с притвор. Много по-късно е построено преддверието с аркадите.Колоните, базите и капителите са от грубо обработени камъни. Сградата е покрита с удноулучни керемиди, покривът е двускатен. Подът е настлан с каменни плочи. Иконостасът е бил дъбен, а стените и сводът са изписани. Църквата е обявена за Национален паметник на културата.

Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата “Св.Марина” са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от ЖП гара Карлуково е скалната църква “ Св.Григорий”, в която фрагментарно са запазени два слоя стенописи, датирани от ХІV и ХVІІ век.

В местността “Мушат” край гр. Луковит, на чиято територия е бил разположен Ловен парк,се намират следи от обширна крепост и средновековен български некропол.Там е намерена голяма колективна находка от монети на византийски императори,накити, следи от тракийско погребение.

В историята на Луковит са вплетени имената на народните закрилници Ангел и Вълчан войвода. Тук Апостолът на свободата Васил Левски основава революционен комитет, а в Карлуковския манастир намира прием и работи за българската просвета и национална свобода Софроний Врачански. Още през 1848 г. в една малка стаичка е открито училище. Първите учители Кънчо Велин и Димитър Оджаков учели децата на четмо и писмо, а възрастните – на революция.

Четири години след Освобождението – през 1882 год. Селището става център на околия в рамките на Плевенски окръг, а през 1898 год. с Указ № 263 от 3-ти декември княз Фердинанд го обявява за град.

Духовния живот на Луковит е свързан с културно-просветната и творческа дейност на личности като Евгений Вашчинко, Петко Стайнов, Кръстьо Сарафов, Константин Зидаров, Димитър Талев, Спас Кралевски и др.