60 години волейбол – основаване и развитие
Луковит е един от малкото градове в страната, в който волейболът има дългогодишна традиция. Наши отбори и състезатели са прославили родния град в страната и чужбина.
Като един от живите свидетели, искам да разкажа спомени от началния период, свързан с полагане основите на организирания волейбол. Спомените ми се основават на личното участие в тази дейност като състезател, треньор и организатор.
Годините след 9 септември 1944 г. бяха трудни за развитието на страната, с ново начало се започваше и развитието на спорта.
С тази трудна задача - развитието на волейбола в града, се нагърби Куньо Костов Бояджиев, който работеше като художник в читалището и беше една широко скроена, ерудирана личност. Нямаше книга в читалищната библиотека, която той да не е прочел един или два пъти. Пръв закупуваше всяко ново класическо издание в книжарницата. Негово хоби бяха грамофонните плочи, независимо от жанра на музиката и страната. През 1948 г. около Бояджиев се навъртахме доста младежи, предлагахме услугите си да помогнем с труд, за да ни пусне безплатно на кино. Помагахме му в ателието при изработване на художествени плакати. Някои от нас – А. Малчев, А. Ликовски, В. Николов (Копи) и др. добихме умения в рисуването, които ни послужиха в живота, а И. Даскалов доби дори професионални качества, с които се пенсионира. По своя идея и инициатива К. Бояджиев се зае със задачата да ни организира в спортни занимания. Първата задача беше да се направи волейболно игрище в двора на читалището и прогимназията. За целта той използва един голям актив от свои приятели и общественици – Спас Иванов (Секретар на БКП), Димитър Хаджиев (учител), Астарджиев (аптекар), Владо Димитров (адвокат), Марко Марков (техник), Иван Толумбеев, Васил Цаков, Иван Бенчев, Тодор Нинов, Христо Борисов, Кръстьо Петелев и др. Мобилизирани бяхме и ние - младежите и девойките. По цял ден чукахме тухли, за да покрием терена.
Получи се едно образцово и изградено по правилата игрище, на което започнахме тренировки. Те се водеха под ръководството на Бояджиев. Обхванати бяха 10-12 момчета и момичета, както и няколко мъже.
В този период добра помощ оказваха учителите по физическо възпитание Лазар Петров и Василка Цанова. През зимните месеци тренировките се провеждаха в читалищния салон.
Ако 1948 г. беше повече организационна, със задача включване на повече младежи и девойки в организирани волейболни занимания, то 1949 г. и 1950 г. се отличиха с много активна състезателна дейност. В тези години волейболните топки бяха некачествени, изработваха се от различни по дебелина парчета и губеха овалната си форма. По тази причина за няколко години се внедри балонният сервиз – въртящ се и лъкатушен. Топките се даваха по наряд. Един ден през август 1950 г. К. Бояджиев, давайки ми свои пари, ме изпрати за по-качествени топки при Т. Доков в София. Той живееше на ул. „Тимок" в таванска стая заедно с Христо Дончев (Пижо) – национален състезател по лека атлетика. Отидохме във Върховния комитет за физкултура и спорт при националните треньори Шопов и Стоянов, които вече ни бяха приятели от гостуването на националите в Луковит. Не успяхме чрез тях и се наложи да се обърнем към генерал Стойчев – Председател на Върховния комитет. Той разреши въпроса и беше запознат с развитието на волейбола в града.
Венко Куманов (син на убития на „Хумата" Симеон Куманов и приятел на Бояджиев) работеше в Израел и ни изпрати 2 волейболни топки, които се използваха само за официални състезания.
По това време Ръководството на волейбола по инициатива на Бояджиев акцентираше върху организиране на срещи с големи отбори. В Луковит идваха Софийски отбори – „Академик", „Червено знаме", „Левски", „Червена звезда" (отбор на съветските граждани в България), „Миньор Перник" и др. През 1949 г. се проведе първото Околийско първенство по волейбол. „Червено знаме"-Луковит победи отбора на с. Телиш. В някои от приятелските срещи със силните софийски отбори използвахме услугите на Христо Спасунин. Той беше създател на „Бенковски"-Тетевен, с който бяхме в дружески отношения.
Паметна за града беше 1950 г., когато ни гостуваха националните отбори на България. Беше направена голяма организация, цареше голям ентусиазъм, посещението от млади и стари беше масово. От читалището се изнесоха 350 стола, пейки, по дърветата и покривите имаше зрители. Жените играха с нашия мъжки отбор и ни победиха, а мъжете си направиха двустранна среща.
През юли 1950 г. Ръководството ме изпрати на едномесечен курс за треньори по волейбол в София, който се проведе на игрище в Киноцентър-Бояна. В същата година гостуваха национални състезатели в Луковит. По време на курса бяхме посетени от генерал Стойчев, който се запозна с условията на работа и даде добри напътствия. По негово решение за няколко дни бяхме изпратени да помогнем в жътвената кампания.
Куньо Бояджиев работеше последователно, системно и целенасочено. Следеше развитието на волейбола в страната и прилагаше съвременните тенденции на тренировъчните процеси. Всички черпехме опит от Съветската волейболна школа – еталон за социалистическия лагер.
През август 1950 г. с Бояджиев решихме да създадем още един отбор в града, с цел обхващане на по-голям брой състезатели и поява на конкуренция. Отборът беше „Спартак" към МВР-Луковит с Председател Иван Маринов. Изгради се още едно игрище зад църквата.
В този период за развитието на волейбола много допринесе и Николай Велков (бай Кольо). Той и Христо Дончев (Пижо) са първите младежи, завършили ВИФ-София през 1953 г. Н. Велков е капитан на първия мъжки отбор в града. Ние младите го уважавахме и дружелюбно го назовавахме бай Кольо. Трудовият му стаж като спортен специалист бе в гр. Плевен – спортен организатор в Окръжния съвет, треньор на „Спартак"-Плевен и педагог в Спортното училище.
Още през тези първи години в играта се включваха много младежи и наличната спортна база не задоволяваше потребностите. Бояджиев, който влагаше много труд – неговото ателие винаги беше работен щаб, предложи да се построи волейболно стадионче.
Само за 2 години това стана факт – 1953 г. Стадиончето включваше 2 игрища, съблекални и трибуни. Много обществен труд се хвърли, всеки помагаше с каквото може. С над 80 волски курса се прекараха камъни от коритото на реката, с над 70 курса се докара сгур от Червен бряг с единствения камион към ТКЗС. Шофьор беше Кольо Набожния. Към Червен бряг прекарвахме земеделска продукция – цвекло, жито и др., а на обратния курс докарвахме сгур.
В тези години волейболът в града стана масов спорт, по 7-8 отбора участваха в градско първенство. Волейболните успехи се множаха. Първите състезатели бяха: Мъжки отбор „Червено знаме" – Спас Иванов, Николай Велков, Тодор Доков, Цветан Вълчев, Илия Чорбанов, Иван Бонев, Веселин Николов, Атанас Малчев;
Жени – Венета Николаева, Цеца Петелева, Мичка Бояджиева, Евгения Ненова, Николина Кръстева, Надка Василева, Надка Раковска, Люба Докова, Цеца и Даша Василеви, Иванка Чорбанова, Мария Хинова и Ана Стефанова – те играеха и като девойки;
Юноши „Червено знаме" – братовчеди Иван Боневи, Веселин Николов, Ангел Кесьов, Васко Цоков, Иван Даскалов, Лазар Цанов, Йордан Филипов, Йордан Маринов и Михаил Сърбинов;
Девойки „Червено знаме" – Ганка Ангелова, Лиляна Ненчева, Ели Генчева, Мария Чипилова, Виолета Бонева, Надка Василева, Калина Димитрова;
„Спартак" – Атанас Малчев, Драгомир Вълев, Върбан Динков, Васил Иванов, Иван Ласков, Иван Николов, Нешо Христов, Панталей Димитров, Георги Цаков. Отборът просъществува само 3 години. Състезателите Малчев, Димитров, Иванов и Динков бяха взети в „Спартак"-Плевен, където отбиваха военната си служба. През 1953 г. на Републиканското първенство в Стара Загора „Спартак"-Плевен спечели второ място след „Спартак"-София.
През 1954 г. пред трибуните на Плевенския стадион „Слави Алексиев" като състезатели на „Спартак"-Плевен играхме с „Ударник"-Плевен. В началото на срещата един зрител стана от трибуните и се провикна: „Тези младежи са от Луковит." След срещата дойде при нас и ни поздрави. Зрителят беше адвокатът Владо Димитров от Плевен, който работеше в Луковит и помагаше на волейбола. Неговият син е световно известният цигулар Васко Димитров.
В годините до 1960 треньорите Куньо Бояджиев, Атанас Малчев, Тодор Доков, Асен Бояджиев и Николай Велков не бяха платени. През това десетилетие Луковит се разви като един от волейболните центрове в страната. Нашите отбори бяха постоянни участници на Републикански финали. Започна „изтичане" на волейболни кадри. За Габрово отиде почти цял женски отбор – Даша Василева, Люба Докова, Мария Чипилова, Дена Костова, Иванка Чорбанова, Ана Стефанова и мъжете Васил Цоков и Иван Бонев. За Варна – Йордан Филипов и Лазар Цанов, за Русе – Йордан Маринов и др.
През 1959 г. бях В Пловдив и заедно с моя преподавател по волейбол Кирил Недев посетих срещата между „Локомотив" и „Академик"-София. Недев беше за Пловдив това, което беше Бояджиев за Луковит. По време на мача зрителите коментираха: „В „Академик" е дошъл голям играч. Не знаем откъде е, но казват, че това е новият Боби Гюдеров". Гюдеров е от Перник, идвал е с отбора в Луковит и беше най-добрият състезател в страната. С чувство на гордост запознах коментиращите откъде е Петко Панталеев. След мача изпратихме Петко и съотборниците му до хотел „Тримонциум" и аз му разказах какво говори публиката за него. Той ми отговори: „Спортната общественост ме познаваше, отсега нататък и зрителите ще ме опознаят." Предходната 1958 г. той беше определен за най-добър състезател на финалите, беше в Младежкия национален отбор и до 1965 г. – в Националния отбор. Участва в европейски и световни първенства, и на олимпийските игри в Токио.
Следващите 6 години (до 1970 г.) изгря нова звезда от гр. Луковит в Националния ни отбор – Александър Александров. От 1961 г. той играе в ЦСКА, „Академик", „Спартак" и „Левски Спартак". В „Академик" и в Националния отбор се застъпва с Петко Панталеев и през 1964 г. стават републикански шампиони с „Академик"-София. Играе в Младежкия национален отбор от 1963 до 1965 г., а в Националния отбор – от 1964 до 1970 г., където има над 100 мача. Участва в европейски, световни първенства и на олимпиадата в Мексико.
След 1960 г. волейболът се развиваше на нова основа. Създаде се специализирано отделение и ученическа спортна школа с добре подготвени треньори. Беше поставена солидна база и традициите продължиха с нови успехи. Почти няма година, в която наш отбор да не достига до Републикански финали. Ето някои успешни класирания: 1956 г. – юноши старша възраст – ІV място; 1960 г. – девойки старша възраст – ІІІ място; 1994 г. – момчета – ІІІ място; 1995 г. – момчета – ІІІ място; 2000 г. – момчета – ІV място; 2001 г . – момчета – ІV място; 2002 г. – момичета – ІV място; 2006 г. – момчета – ІІ място. През 1959 г. волейболният ни мъжки състав стана Републикански шампион на „Урожай" – физкултурна организация на селската младеж.
Почти редовно участвахме в ученическите Републикански финали, като през 1961 г. и 1975 г. станахме републикански шампиони.
Много добри успехи отбеляза волейболният отбор на учителите при СПУ „Веска Михайлова" – Луковит. През 1977 г. в Плевен мъжете се класираха на ІІІ място. През 1980 г. в Перник и мъжкият, и женският отбори спечелиха ІІ място. А през 1985 г. в Първомай мъжете станаха шампиони - І място.
Най-голяма заслуга за развитието на отборите имат треньорите: Куньо Бояджиев, Тодор Доков, Веселин Николов (Копи), Иван Бонев, Асен Бояджиев, Невен Русев, Стефан Пелов, Славчо Нешев, Ангел Василев (Ликовски), Дарина Петрова, Светла Николаева, Цветомир Ценков и Драгомир Доков.
Изгряха нови волейболни звезди. От 1975 до 1981 г. наш национален състезател е Иван Николов, участвал в Балканиади, европейски и световни първенства. Георги Вълов (също от Луковит) е национален състезател през периода 1990-1996 г. Като такъв участва в международни срещи и европейски първенства. Понастоящем играе в „ЦСКА"-София. Състезателят Невен Нешев е 3 години (2006, 2007 и 2008 г.) републикански шампион на плажен волейбол и 2 години (2007 и 2008 г.) е Балкански шампион. Мануела Нешева играе в студентския отбор на „Хардинг"- Арканз (САЩ). За 2007 и 2008 г. е определена за най-добра състезателка.
Волейболистите Васил Вълчев Цоков, Петко Панталеев, Александър Александров, Петко Миков, Валентин Маринов, Иван Василев, Георги Вълов и Невен Нешев бяха национали в Младежкия отбор на страната.
През 1956 г. бях в едногодишната Кадрова школа при генерал Стойчев в кв. „Дианабад" – София. Преподавателят по волейбол във ВИФ – Тушев ме водеше в залата да демонстрирам подаване (пас) пред студентите. Заедно с него и националните състезатели Коста Шопов и Драго Стоянов – служители на ВКФС, участвахме в градското първенство, което спечелихме.
Нашата волейболна школа бе много добре известна с успехите си и тя даде голям брой състезатели в страната. Едва ли има отбор-участник в майсторската група, в който да не е играл луковитчанин. Такива състезатели са Васил Цоков, Иван Бонев, Йордан Филипов, Йордан Маринов, Петко Миков, Валентин Маринов, Георги Христов, Цветан Матеев, Георги Хаджиев, Михаил Сърбинов, Иван Василев, Тони Чипилов, Иван Чипилов, Николай Николов, Невен Нешев, Мартин Ботев, Дарина Петрова, Диана Кирилова, Цветанка Атанасова, Цеца Димитрова, Мария Иванова, Светла Мицева, Ваня Върбанова, Людмила Николаева, Веселин Филипов, Михаил Сърбинов и т.н.
Организираният волейбол в града навършва 60 години. Настоящите ръководители на този спорт в Луковит трябва да приемат неговата история, да я тачат и доразвиват в бъдеще. В сегашния момент имаме добри треньори, мъжкият отбор участва в А-2 национална лига и е с добри резултати.
Ако безспорен основател на организирания волейбол в града е Куньо Костов Бояджиев, то непременно трябва да се отдаде заслуженото и на Тодор Доков. Той е в основата на развитието на този спорт от началото до края на живота си. Доков беше един от най-добрите специалисти, през неговите ръце като треньор преминаха и се изградиха голям брой волейболни звезди. Доков беше също така състезател и ръководител. Имам отлични спомени с него и като футболист, шахматист, инструктор и организатор в Околийския комитет за спорт в Луковит и Ловеч.
Почти съм сигурен, че има много пропуснати деятели, състезатели, организатори, както и важни събития, за което моля за извинение. В момента се завършва изработването на Волейболен Алманах по случай 60 годишнината от основаването на този спорт в града.АТАНАС ГЕОРГИЕВ МАЛЧЕВ
Учител в гр. ЛуковитСПОРТНИ РЪКОВОДИТЕЛИ след 9 септември 1944 г. – ЛУКОВИТІ. ОКОЛИЙСКИ КОМИТЕТ ЗА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ – ЛУКОВИТ1947-1948 г. Ангел Петков - Председател
1948-1949 г. Георги Василев (Шута) - Председател
1948-1949 г. Христо Дончев (Ецето) - Организатор
1949-1956 г. Христо Борисов - Председател
1955-1957 г. Атанас Малчев - Сп. инструктор
1948-1957 г. Райна Даскалова - Организатор
1956-1957 г. Тодор Доков - ПредседателІІ. ОКРЪЖЕН СЪВЕТ ЗА ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ – ЛОВЕЧ1957-1964 г. Кръстьо Петелев - Зам.-Председател
1957-1960 г. Атанас Малчев - Инструктор
1957-1960 г. Тодор Доков - ИнструкторІІІ. ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ФИЗКУЛТУРНИ ДРУЖЕСТВА И КЛУБОВЕ – ЛУКОВИТ1952-1957 г. Кръстьо Петелев - Дружество „Урожай"
1957-1959 г. Христо Борисов - Дружество „Червено знаме"
1959-1962 г. Георги Василев (Шута) - Дружество „Червено знаме"
1962-1964 г. Христофор Цолов - Дружество „Ботев"
1964-1977 г. Кръстьо Петелев - Дружество „Ботев"
1977-1979 г. Христо Г. Хинов - Дружество „Ботев"
1979-1981 г. Невен Русев - Дружество „Ботев"
1981-1991 г. Невен Русев - Дружество „Звезда"
1991-1993 г. Валери Георгиев - Дружество „Звезда"
1993-2003 г. Славчо Нешев - ВК „Ботев"
2003-прод. д-р Валери Марков - ВК „Ботев"СЪСТЕЗАТЕЛИ – РОЖБА НА ЛУКОВИТСКАТА ВОЛЕЙБОЛНА ШКОЛАІ. НАЦИОНАЛНИ СЪСТЕЗАТЕЛИ – 1948-2008 г.1. Петко Панталеев - 1959-1966 г.
2. Александър Александров - 1964-1970 г.
3. Иван Ив. Василев - 1976 г.
4. Иван Николов - 1977-1982 г.
5. Теодор (Тони) Чипилов - 1996 г.
6. Георги Вълов - 1999-2004 г.
7. Невен Нешев - Плажен волейбол: 2005-2008 г. - Национален шампион; 2007-2008 г. - Балкански шампион.ІІ. НАЦИОНАЛНИ ЮНОШЕСКИ И МЛАДЕЖКИ ОТБОРИ1. Васил Вълчев Цоков - 1954-1955 г. младежи
2. Петко Миков - младежи и юноши
3. Петко Панталеев - 1959-1962 г. юноши и младежи
4. Александър Александров - 1963-1965 г. юноши и младежи
5. Валентин Маринов - младежи
6. Иван Василев - младежи
7. Теодор (Тони) Чипилов - юноши и младежи
8. Невен Нешев - юноши и младежиСЪСТЕЗАТЕЛИ НА ЛУКОВИТСКАТА ВОЛЕЙБОЛНА ШКОЛА, ИГРАЛИ В ОТБОРИ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНАІ. МЪЖЕ
1. Иван Бонев – „Червено знаме"-София – 1952-1954 г.
2. Веселин Николов – „Червено знаме"-София – 1952-1954 г.
3. Тодор Доков – „Червено знаме"-София – 1952-1954 г.
4. Атанас Малчев – „Спартак"-Плевен – 1952-1955 г.
5. Върбан Динков – „Спартак-Плевен – 1952-1955 г.
6. Васил Иванов – „Спартак"-Плевен – 1952-1953 г.
7. Панталей Димитров – „Спартак"-Плевен – 1952-1953 г.
8. Йордан Филипов – „Черно море"-Варна – 1957-1967 г.
9. Лазар Цанов – „Черно море"-Варна – 1954-1956 г.
10. Йордан Маринов (Данчо) – „Дунав"-Русе.
11. Петко Панталеев – „Академик"-София – 1959-1970 г.
12. Александър Александров – „Академик" и „Левски Спартак" – 1961-1973 г.
13. Валентин Маринов – „Миньор"-Бухово.
14. Петко Миков – „ЦСКА"-София.
15. Георги Христов – „Левски", Враца, Перник, Варна.
16. Цветан Матеев – Габрово.
17. Иван Ив. Бонев – Габрово.
18. Васил Цоков Вълчев – „Ударник"-София, Габрово.
19. Георги Хаджиев – Г. Оряховица, „ЦСКА", Перник.
20. Невен Русев – Г. Оряховица.
21. Стефан Пелов – Г. Оряховица.
22. Иван Василев – „Академик"-София, Перник.
23. Теодор (Тони) Чипилов – „ЦСКА"-София.
24. Иван Чипилов – „ЦСКА"-София.
25. Николай Николов – „Левски", Кърджали, Козлодуй.
26. Невен Нешев – „Арда"-Кърджали, Турция, Гърция.
27. Иван Николов – „ЦСКА", Италия.
28. Веселин Филипов – „Бенковски"-Тетевен.
29. Мартин Ботев – „Славия"-юноши.ІІ. ЖЕНИ
1. Венета Николаева – „Червено знаме"-Луковит и София.
2. Николина Кръстева – „Червено знаме"- Луковит и София.
3. Цветана Петелева – „Червено знаме"- Луковит и София.
4. Иванка Чорбанова – „Червено знаме"- Луковит и София, Габрово.
5. Мчика Бояджиева – „Червено знаме"- Луковит и София.
6. Евгения Ненова – „Червено знаме"- Луковит и София.
7. Мария Трифонова – „Червено знаме"- Луковит и София.
8. Мария Чипилова – Габрово.
9. Люба Докова – Габрово.
10. Дена Костова – Габрово.
11. Даша Василева – Габрово.
12. Ганка Лазарова – „Спартак"-Плевен.
13. Лиляна Ненчева – „Спартак"-Плевен.
14. Дарина Нешева – Тетевен, Червен бряг.
15. Диана Кирилова – Червен бряг.
16. Ваня Върбанова – „Академик"-София, ІІ място-Плажен волейбол.
17. Людмила Н. Любенова – Шумен.
18. Ваня Колева – „ЦСКА"-София-девойки.
19. Мадлена Александрова – „ЦСКА"-София-девойки.
20. Мануела Нешева – САЩ, „Хардинг"-Арканзас.ТРЕНЬОРИ ПО ВОЛЕЙБОЛ1. Куньо Костов Бояджиев – Луковит – 1948-1960 г.
2. Атанас Георгиев Малчев – Луковит – 1950-1953 г.
3. Тодор Доков – „Червено знаме", „Ботев" – 1954-1970 г.
4. Николай Велков – „Червено знаме"-Луковит, „Спартак"-Плевен – 1955-1965 г.
5. Иван Хр. Бонев – „Червено знаме"-Луковит – 1952-1955 г.
6. Веселин Николов (Копи) – „Червено знаме"-Луковит, Кюстендил – 1956-1962 г.
7. Асен Бояджиев – „Червено знаме"-Луковит – 1956-1962 г.
8. Йордан Маринов (Данчо) – „Дунав"-Русе – 1964-1975 г.
9. Йордан Филипов – „Черно море"-Варна – 1965-1975 г.
10. Васил Вълчев – Габрово – 1965-1980 г.
11. Невен Русев – Луковит – 1967-1979 г.
12. Стефан Пелов – Луковит – 1974-1980 г.
13. Ангел Ликовски – Луковит – 1971-1975 г., 1977-1979 г., 2007 г. – продължава.
14. Светла Стоянова – Луковит – 1984-1993 г.
15. Криса Златкова – Луковит – 1989-1992 г.
16. Цветомир Ценков – Луковит – 1991-1996 г.
17. Дарина Нешева – Луковит – 1993 г. –продължава
18. Драгомир Доков – Луковит – 1985 г.
19. Иван Чипилов – „ЦСКА" – 2006-2008 г., Луковит – 2008-2009 г.
20. Славчо Нешев – Луковит, ученическа школа-2 години.
21. Петко Панталеев – „Академик"-София, Кувейт.
Автор: Атанас Малчев